— Бабини трънкини! — побесняла при тази новина Кони.
Двамата с Ди Салис очаквали вкиснати да ги поканят все пак да се включат към екипа на „братовчедите“. Кони дори си направила необходимите имунизации за предстоящите пътувания, но покана така и не дошла.
И пак обяснения: „братовчедите“ имали нов човек от Харвард, казали й в административно-стопанския отдел, когато доплавала с инвалидната си количка.
— Я да му чуя името? — изсмяла се злобно тя.
Професор Еди-кой си, млад специалист по Съветския съюз, посветил цялата си научна кариера на тъмната страна на московския Център — рекли й, — който при това бил публикувал строго поверителен доклад, само за ограничен кръг получатели, но основаващ се на архивите на „Компанията“, в който доклад дори се споменавало за „технологията на къртиците“, а със съвсем завоалирани изрази — дори и за частната армия на Карла.
— Ами как няма да ги спомене, торният му червей такъв! — изрепчила им се тя през горчивите си безсилни сълзи. — След като всичко го е преписал от проклетите сводки на Кони. Кълпепър му е името, а от Карла разбира точно толкова, колкото и палецът на левия ми крак!
Мисълта за палеца на Кониния крак обаче ни най-малко не затрогнала служителите в административно-стопанския отдел. След като новата комисия била гласувала доверие именно на Кълпепър, а не на Сакс.
— Ще видите вие, като се върне Джордж! — заканила им се гръмовно Кони. Но и заплахата й не успяла някак си да им подейства.
И за Ди Салис последствията не били по-благоприятни. „В Лангли специалистите по Китай са по два за долар“ — обяснили му. „Пазарът е преситен“, както се казва в такива случаи. Сори, старче, но така ни е наредил Ендърби — рекли му от административно-стопанския отдел.
— Ендърби ли? — повторил като ехо Ди Салис.
„Ами комисията, ако трябва да сме точни“, отговорили му мъгляво. Решението било колективно.
При което Ди Салис се видял принуден да изложи каузата си пред Лейкон, който пък се изживяваше в ролята на омбудсман на онеправданите по подобни въпроси; така че Лейкон на свой ред поканил Ди Салис на обяд, като накрая си поделили разходите, тъй като Лейкон не можел да си представи двама държавни служители да се черпят един друг за сметка на данъкоплатците.
— А какво ти е, между другото, усещането за Ендърби? — попитал Лейкон по някое време на обяда, прекъсвайки жалванията на Ди Салис за това как бил издълбоко запознат с диалектите чаочжоу и хака. „Усещанията“ явно се котираха високо на този етап. — Как го възприемате вие във вашата служба? Останал бях с впечатлението, че одобрявате възгледите му. Доста здравомислещ човек е, не смятате ли?
В последно време в речника на Уайтхол „здравомислещ“ беше почнало да означава „войнолюбив“ или казано по американски — „ястреб“.
Ди Салис се прибрал на бегом в Цирка и незабавно докладвал на Кони Сакс за така отправения му невероятен въпрос — каквато всъщност и била целта на Лейкон, — след което Кони почти престанала да се вясва. Посветила всичкото си време на това „да си стяга кротко багажеца“, както самата тя се изразявала; или другояче казано — да подготвя за идните поколения своя архив, посветен на московския Център. Сред новоназначените копачи си имала нов любимец — смрадлив, но и отзивчив младеж на име Дулитъл. И накарала въпросния Дулитъл да седи в краката й, за да му препредаде мъдростта си.
— Старото поколение се оттегля — предупреждавала тя на всеослушание. — Затова и оня идиот Ендърби се намъква през задния вход. Предстои онова, което на прост руски език се нарича „погром“.
В началото я изслушвали със същия подигравателен вид, с който посрещнали и Ной, когато се захванал да строи своя ковчег. Междувременно обаче печената служителка Кони придърпала настрана Моли Мийкин и я убедила да си пусне молба за напускане.
— В административно-стопанския отдел им кажи, че търсиш някаква по-удовлетворяваща работа, скъпа — рекла тя на младата жена, придружавайки съвета си с куп намигвания и пощипвания. — Ако не друго, най-много да ти увеличат заплатата.
Моли се бояла да не възприемат думите й буквално, но на Кони играта й била повече от ясна. А Моли, веднага след като внесла заявлението си, получила нареждане да остане след работно време. „Предстоят известни промени — подшушнали й под секрет от административно-стопанския отдел. — Работи се по създаването на подмладена и по-дейна служба, обвързана много по-тясно с правителствените кръгове в Уайтхол.“ Моли обещала най-тържествено да преразгледа намеренията си, а Кони Сакс се захванала още по-решително „да си стяга багажеца“.