Философията беше семпла.
— Задачата на една разузнавателна служба — обяви безпрекословно Смайли — не е да си играе на гоненица, а да доставя разузнавателни сведения на клиентелата си. Не успее ли в това свое начинание, клиентите й ще се принудят да прибегнат до други, не толкова скрупульозни продавачи, а в най-лошия случай — да започнат любителски да самодейничат. При което службата ще започне да вехне. Не излизаш ли на уайтхолската борса, никой няма да се сеща за теб — добави Смайли. — А престане ли Циркът да произвежда, няма да разполага и със стока за натурална размяна нито с „братовчедите“, нито с другите свои посестрими сред службите, с които по традиция е сключвал взаимно изгодни сделки. Не произвеждаш ли — не търгуваш, а щом не търгуваш — умираш.
— Амин — отвърнаха слушателите му.
Именно тази негова теория, или както самият той предпочиташе да я нарича — неговата „изходна презумпция“, — разгледа в говорилнята неофициалното съвещание, което той свика по-малко от два месеца след възцаряването си, със съвсем тесния кръг, от който беше излъчил своите доверени лица. Така че на съвещанието бяха петима: самият Смайли, оръженосецът му Питър Гуилъм, възедрата гадателка по съветските въпроси Кони Сакс в поредния си надиплен тоалет, черноокият помощник Фон по черни гуменки, който боравеше с медния руски самовар и раздаваше бисквитите, и на последно място — Док ди Салис — главният китаист на Цирка, по прякор „Лудия йезуит“. След като направил Кони Сакс, разправяха зевзеците, Господ решил да си почине, затова от останалия му материал бил сътворил Док ди Салис.
Док беше раздърпано, неугледно същество, което можеше да мине по-скоро като маймунката за забавления на Кони, отколкото като неин равностоен колега, а външността му наистина беше на човек със съмнително потекло, като се почне от щръкналите му посребрени коси, които падаха на кичури по мърлявата му яка, и се стигне до влажните му разкривени пръсти на ръцете, напомнящи на кокоши човки и кълвящи по всичко, до което успяваха да стигнат. Обри Биърдсли вероятно щеше да го изобрази как, окован и космат, наднича иззад огромния й кафтан. А Ди Салис беше всъщност виден ориенталист — учен, а в известна степен и герой, тъй като беше прекарал една част от войната в Китай в ролята на вербовчик в името на Бога и Цирка, а друга част — в затвора в Чанги, за радост на японците.
Тази петорка представляваше целият им екип. По някое време щеше да се увеличи, но в началото именно тези петима бяха прочутите кадри; все едно — както се изрази Ди Салис впоследствие — „притежаваха карти на членове на китайската компартия с едноцифров пореден номер“.
Смайли започнал с преглед на опустошенията, което му отнело известно време по същата причина, по която и за плячкосването на град или ликвидирането на маси от хора е необходимо определено време. Просто ги прекарал по всички затънтени улички, които Циркът притежавал, спирайки се на всяка от тях да им демонстрира безмилостно как, по какъв начин, а в много от случаите — и точно в кой момент Хейдън е разголвал тайните му пред съветските си господари. Имал, естествено, преимуществото да е разпитвал лично Хейдън, но се осланял и на първоначалните си разследвания, които го насочили по дирите на Хейдън. Познавал пътя. И въпреки това речта му представлявала малка демонстрация на унищожителен анализ.
— Така че, край на илюзиите — приключил той с остър тон. — Службата ни ще се промени из основи. Възможно е да стане и по-добра, но във всеки случай ще е различна.
И пак му отвърнали с „амин“ и направили унило почивка да се поразтъпчат.
„Най-странното е — щеше да се сеща впоследствие Гуилъм, — че в тези първоначални месеци всички важни събития сякаш се случваха нощно време.“ Говорилнята беше дълго помещение под наклонените покривни мертеци, а през капандурите й не се виждаше нищо, освен оранжевеещия нощен небосвод и горичката от ръждясали радиоантени — реликви от войната, които никому не беше дошло наум да демонтира.
— Изходната ни презумпция — напомнил им Смайли, след като повторно заели местата си — е, че Хейдън не е действал нито веднъж против интересите на Цирка без предварително задание и че тези задания е получавал лично от един-единствен човек — Карла.
Тоест приемало се от самото начало, че като е поставял задачите на Хейдън, Карла му е разкривал пропуските в знанията на московския Център; и че като е заповядвал на Хейдън да замете определени разузнавателни данни, достигнали по някакъв начин до Цирка, или като му е нареждал да ги омаловажи, да ги изопачи, да им се надсмее, та дори и изобщо да спре разпространението им, Карла всъщност му е подсказвал кои тайни е искал да не бъдат разкривани.