— Тоест, дарлинг, от нас се иска да направим обратната засечка, нали така? — измърморила Кони Сакс, чиято съобразителност я извеждала, както винаги, доста пред останалите.
— Точно така, Кони. Именно по този начин ще трябва да постъпим — отвърнал й сериозно Смайли. — Като направим обратната засечка. — И продължил да им изнася лекцията си, оставяйки Гуилъм още по-объркан отпреди.
И само най-подробното картиране на разрушителния маршрут на Хейдън (на „дирите му“, както се изразил Смайли), само най-точният опис на изискваните от него преписки и досиета, само възстановяването — с цената на цели седмици изтощителен труд, ако се налага — на събираните най-старателно от подразделенията на Цирка разузнавателни данни и сравняването на подробната им разбивка с онази на данните, които Хейдън е разпространявал сред клиентите на Цирка на уайтхолската борса — само това щяло да им позволи да направят обратните засечки (както съвсем уместно ги нарекла Кони) и да определят отправната точка на Хейдън, а оттам — и онази на Карла. Така казал Смайли.
И едва след като извършели правилно обратната засечка, пред тях щели да се разкрият най-неочаквани възможности и Циркът щял да съумее, противно на всички външни очаквания, да овладее отново инициативата — или, както се изразил самият Смайли, „да действа, а не само да противодейства“.
Или както шеговито описа впоследствие изходната му презумпция Кони Сакс: „Пак ще търсим поредния проклет Тутанкамон: Джордж Смайли ще ни свети с фенера, а ние, нещастниците, ще копаем“.
Разбира се, на този етап Джери Уестърби все още не се беше появил дори като блясък в оперативното им оченце.
И те тръгнаха в бой още на другия ден: в единия ъгъл — възедрата Кони, а в другия — свадливия Ди Салис. При което Ди Салис заяви с носов, подигравателен тон, но и с изключителна острота:
— Е, веднъж и ние да знаем какво точно се иска от нас.
Съответните им групи бледолики копачи разделиха архива на две. Съветският съюз и сателитите му отидоха при Кони и „нейните болшевики“, както им викаше тя. А при Ди Салис и неговите „жълти заплахи“ — Китай и Третият свят. Всичко останало, от рода на агентурните сведения за потенциалните съюзници на страната, влезе в специален раздел „изчакващи“, за евентуално по-нататъшно проучване.
И те като Смайли се трудеха по всяко време на денонощието. Служителите в стола се оплакваха, портиерите заплашваха, че ще стачкуват, но постепенно ентусиазмът на копачите обзе и помощния персонал и те престанаха да роптаят. Нещо повече — създаде се атмосфера на шеговити задявки. Под влиянието на Кони сътрудници, които почти никой не беше виждал да се усмихват, изведнъж почнаха да си разменят епитети от речника на великите си обекти на изследване от света отвъд Цирка. „Страхливите псета на царисткия империализъм“ се гордееха с това, че пият безвкусните си кафета със „сталинистките разколници, отцепници и шовинисти“.
Най-забележително от всички обаче разцъфтя Ди Салис, който накъсваше нощния си труд с кратки, но енергични сеанси на масата за пинг-понг, предизвикваше всеки новодошъл и подскачаше като колекционер на пеперуди, хукнал подир някой рядък екземпляр. Скоро се появиха и първите плодове и им дадоха допълнителен импулс. Не мина и месец, и излязоха първите три доклада, разпространени с огромно притеснение сред изключително тесен кръг от читатели и похвалени дори и от скептично настроените „братовчеди“. След още месец подвързаното в твърди корици резюме с многословното заглавие „Текущ доклад за пропуските на съветското разузнаване по отношение на потенциала на НАТО да нанася удари «вода-въздух»“ им завоюва дори неохотните аплодисменти на организацията майка на Мартело в Лангли, в щата Вирджиния, последвани от възторженото обаждане на самия Мартело по телефона.
— Ама и аз откога съм им заповтарял, Джордж! — възклицаваше той с такава сила, че телефонът едва ли не се оказваше излишен лукс. — Все това им напилвах: „Циркът няма да се изложи“. Ама кой да ме чуе? Абе, да вървят на майната си!
В същото време — понякога в компанията на Гуилъм, друг път под грижите на безмълвния Фон, Смайли се отдавал на тъмни странствания дотогава, докато не се строполял полумъртъв от изтощение. След което продължавал напред, в преследване на целта си. По цял ден, че и по цяла нощ понякога, се скитал из графствата около Лондон да разпитва бивши служители на Цирка и пенсионирани агенти.