— Я кажи ни, Люки — запитало, извъртайки по женски дланите си нагоре, — „Хай Хейвън“ обзаведена ли я продават, или опразнена?
Въпросът му спечелил тур от овации. С тайните си ли щял да завоюва по-висока цена „Хай Хейвън“, или без тях?
— В комплект с майор Тесингър ли я продават? — не отстъпвал и южноафриканецът фотограф със своя безизразно напевен тон, с което предизвикал още повече смях, макар и вече лишен от възхита. Самият фотограф бил обезпокоителна личност: подстриган на канадска ливада и недохранен, с лице издълбано цялото от ямки, подобно на бойните полета, които обичал да навестява. Родом бил от Кейптаун, но всички му викали „Копнеещия за смърт хун“. В същото време били убедени, че той всичките ще ги надживее, понеже все се влачел подире им като ням оплакван на викторианско погребение.
В продължение на следващите няколко забавни минути смисълът на казаното от Люк се изгубил сред поток от истории с главен герой майор Тесингър и имитации на майор Тесингър, в които участвали всички с изключение на Кро. Сетили се как майорът се появил в колонията първоначално в ролята на търговец вносител и как все се навъртал долу около доковете, прикрит зад някаква неубедителна легенда; и как само шест месеца по-късно го прехвърлили по най-невероятния начин в списъка на държавните служители и той — в комплект с екип от слънце невидели чиновници и пухкави, благовъзпитани секретарки — се нанесъл във въпросното шпионско гнездо в качеството си на нечий заместник.
Специално внимание отделили на тет-а-тет обедите, на които, както сега се разбрало, майорът канил по някое време почти всеки от присъстващите в момента журналисти. И които редовно завършвали с бренди, придружавано от изпълнени с недомлъвки предложения, в които присъствали прекрасни изрази от рода на: „Ако някой ден, драги, попаднеш случайно на някой интересен китаец от отвъд реката2 — на човек с достъп до голямото добрутро, нали ме разбираш? — недей ни забравя нас тук, в «Хай Хейвън»“. След което диктувал вълшебния телефонен номер — онзи, дето „звъни само на моето бюро, без телефонистки, записващи устройства или тем подобни работи, нали се сещаш?“ — същият, който, както се оказало сега, фигурирал в бележниците на поне половин дузина от присъстващите: „Я вземи най-добре да си го запишеш с моливче на маншета си, все едно е на някое гадже, приятелка или нещо от тоя сорт. Готов ли си? Пиши сега: «Хонконг пет нула две четири…».“
Репортерите изскандирали хорово цифрите и млъкнали. Някъде часовник ударил три и петнайсет. Люк бавно се изправил на крака и отупал прахта от джинсите си. Старият сервитьор шанхаец напуснал поста си до стелажите с вино и се приготвил да раздава менюта, в случай че някой се решал да обядва. За миг всички били обзети от колебание. Но денят, така или иначе, бил пропилян. Още с първия изпит джин.
На фона на тези събития се чуло как Рокър си поръчва, ръмжейки, обилен обяд:
— И една студена бира. Студена бе, момче, нали ме разбираш? Ле-де-на. Тъгъдък. — Старшият офицер имал свой си начин за общуване с местните хора и всеки път използвал точно тези изрази. Тишината се завърнала.
— Такива ми ти работи, Люки — казало джуджето, отдръпвайки се по-надалеч. — Само така се печели наградата „Пулицър“. Моите поздравления, скъпи. Репортерски удар на годината.
— Абе, що не вървите всичките да си го начукате — изрекъл с безразличие Люк и си запроправял път покрай бара по посока на седналите в другия му край две бледи блондинки — тръгнали на лов дъщери на военнослужещи. — Той, Джейк Чю, нали ми показа проклетото писмено нареждане, което му връчили? И то на бланка от проклетата служба на Нейно Величество, нали? С проклетия му герб „лъв чука коза“ най-отгоре. Здравейте, сладурани. Нали не сте ме забравили? Добрият чичко дето ви купи близалките на панаира?
— Тесингър не го вдига — пропял скръбно откъм телефона Копнеещия за смърт. — И никой друг не ще да го вдигне. Нито Тесингър, нито дежурния. Прекъснали са линията. — Покрай вълненията — или скуката — никой не забелязал, че Копнеещия изобщо бил отишъл до телефона.
2
Северната граница на колонията Хонконг е река Шънджън, която го отделяла от китайската провинция Гуандун и близкия град Шънджън. — Б.пр.