— Виж к’во, Тесингър: знаем, че си там, вътре. Най-добре излез с вдигнати ръце, без плащ, хвърли в краката ни кинжалите си и… Ей, гледай къде вървиш, ма, тъпа краво!
Ругатнята не била адресирана нито към канадеца, нито към стария Кро, който дискретно се отдалечавал по посока на дърветата, явно да се облекчи, а към Люк, който си наумил да нахлуе в сградата с взлом. Порталът се намирал насред кален участък от страната на обслужващите помещения, а от надвесилите се отгоре му дървета капела вода. На по-далечния му край били струпани боклуци, някои от тях — доста отскоро. Люк се завлякъл дотам с надеждата да открие някоя многозначителна улика, но успял единствено да изрови S-образно парче чугун. Примъкнал някак си петнайсетината му килограма до портата, а там го вдигнал с две ръце над главата си и го стоварил срещу прътите, които издрънчали като спукана камбана.
Копнеещия се бил свлякъл на коляно и щракал с разкривено в мъченическа усмивка лице.
— Броя до пет, Тъфти! — провикнал се Люк при поредния разтърсващ удар. — Едно… — И нанесъл нов. — Две…
От клоните над главите им излетяло ято разнородни — някои доста едри — птици и заописвало бавни спирали във въздуха, но гръмовният тътен от долината и трясъците по портата заглушавали крясъците им. Забравил любовната песен, шофьорът на таксито танцувал нахилен и приплясвал. Още по-необичайна, предвид заплашителното време, била появата на цяло семейство китайци с не една, а две бебешки колички; те също се разсмели, включително и най-малкото им дете, закривайки с длани устата си да не им се виждат зъбите. Най-неочаквано канадският каубой изкрещял, отърсил се от двете си придружителки и посочил към двора зад портала.
— Абе, какви, за бога, ги върши Кро? Тоя дърт лешояд ни открадна старта.
Оттук нататък изгубили тотално усещането си за нормалното. До един станали жертва на колективната лудост. Алкохолът, свъсеният ден и клаустрофобията ги обладали докрай. Двете моми се заплеснали да опипват канадеца, Люк продължил да блъска, а китайците да крещят възторжено до мига, в който мъглата се вдигнала като по команда свише, над главите им се заформили цели храмове от синьо-черни облаци и над дърветата се излял с грохот поток от дъжд. Само след секунда ги застигнал и тях и ги окъпал от раз. Оказали се внезапно полуголи, момичетата хукнали със смях и писъци към мерцедеса, но мъжките редици останали стегнати — дори джуджето се било стегнало, — с вперени през водната завеса погледи право в ясно очертаващата се фигура на стария австралиец с вечната му итънска шапка, подслонил се под грубо скования навес на сградата, предназначен, изглежда, за велосипеди, независимо че само на луд човек би му хрумнало да върти педалите до самия връх.
— Кро! — разкрещели се. — Монсиньор! Що ни открадна сензацията бе, копеле проклето!
Дъждът заглушавал всичко със своя грохот и заплашвал да изпотроши клоните на дърветата. Люк захвърлил лудешкия си чук. Разчорленият каубой влязъл пръв, следван от Люк и джуджето. Най-отдире пристъпвал полуприклекнал и накуцващ Копнеещия и щракал напосоки с фотоапарата. Дъждът не се отказвал от намеренията си да се стича от телата им и да образува червени рекички около глезените им, а те следвали неотклонно дирите на Кро по склона, на чийто горен край в данданията се включили и крякащи жаби. Превалили обраслото с орлова папрат било, забили пети пред ограда от бодлива тел, направили пролука и се проврели, прескочили и намиращата се зад нея плитка канавка. Когато най-сетне застигнали Кро, заварили го загледан в зелената бойна кула, а дъждът — въпреки сламената му шапка — се оттичал на плътни струи от челюстта му и превръщал сакото на елегантния му бежов костюм в почерняла, безформена туника. Самият той зяпал нагоре като хипнотизиран.
Люк, най-големият му почитател, пръв отворил уста:
— Ей, ваше преосвещенство, събудете се! Аз съм — Ромео. Какво му става, за бога?
Притеснил се изведнъж, Люк го докоснал по лакътя. Но старият Кро пак не проговорил.
— Може и да е умрял прав — подсказало джуджето, а Копнеещия го щракнал за всеки случай в тази необичайна поза.
Кро обаче проявил твърдостта на професионален боксьор ветеран и бавно се съвзел.
— Дължим ти извънредно голямо извинение, братко Люк — измънкал.