Выбрать главу

Ан правилно го бе разбрала. Той я бе ревнувал от мистър Елиът. Присъствието му се бе оказало тежко бреме за неговите чувства, които били примесени със съмнения и дълбоко страдание. Ревността му била събудена още при първата им среща в Бат и след кратка пауза го връхлетяла със страшна сила на концерта — по-късно това оказало неизбежното си влияние върху всичко, което казвал и правел, както и върху онова, което пропуснал да каже или да направи през последните двайсет и четири часа. Малко по малко ревността му се стопила от топлотата на надеждата, която нейните думи, погледи и държание събудили в душата му, докато накрая съвсем изчезнала, пометена от чувствата в развълнувания й глас при разговора й с капитан Харвил. Този глас го бе подтикнал да се остави във властта на неудържимото желание да грабне лист хартия и да излее душата си на него.

Не повториха и не обсъдиха нито дума от самото писмо, само той потвърди, че не е обичал друга и че никоя жена не е могла да я измести от сърцето му, дори не вярвал, че ще открие някога втора като нея. Той се чувстваше длъжен да й признае и това, че винаги й е бил верен, но то е било несъзнателно и непреднамерено. Опитвал се да я забрави и дори в един миг повярвал, че е успял. Мислел си, че е безразличен, а сърцето му било преизпълнено с гняв, бил несправедлив към нейните достойнства, защото страдал именно заради на тях. В мислите си той приемаше характера като образец за съвършенство, в който силата и нежността са съчетани в прекрасна хармония; но трябваше да признае, че едва в Апъркрос се е научил да бъде справедлив към нея и започнал да разбира себе си чак в Лайм, където бе получил добър урок и в много други отношения. Мимолетната възхита в погледа на мистър Елиът го разтърсила, а случилото се край реката и в дома на капитан Харвил я поставяло много по-високо от всяка друга жена.

Той действително се опитал да се влюби в Луиза Масгроув, но това било продиктувано единствено от накърнената му гордост и по-късно осъзнал, че му било невъзможно да почувства нещо към нея. Бил много загрижен за момичето и не можело да бъде друго, но го разбрал, едва когато имал достатъчно време да се вгледа в себе си и да разбере, че е бил сляп за съвършенството на друг един ум и характер, с които Луиза изобщо не издържала на сравнение, и магията на това съвършенство била толкова силна, че също не можела да се сравни с влиянието на всяка друга жена. В Лайм се бе научил да прави разлика между отстояването на собствената позиция и празното упорство, между безпаметната дързост и твърдата решимост на един богат и целенасочен ум. Беше видял всичко, което му бе необходимо, за да извиси още повече в представите си жената, която бе изгубил и оттогава насетне бе презрял гордостта, лекомислието и лудостта на дребнавото отмъщение, които преди не му позволявали да я потърси и я срещнал отново, едва когато ги събрала случайността.

В този момент изпитал невероятната болка на разкаянието. Едва успял да се посъвземе след ужаса и угризенията, които съпътствали първите му дни в Лайм, и тъкмо започнал да се съживява, когато усетил, че може да е жив, но не е свободен.

— Открих, — каза той, — че Харвил ме смята вече за сгоден! И че нито той, нито жена му не изпитват и най-малко съмнение във взаимната на нашите чувства. Това ме смая и порази. От една страна, бях в състояние да го опровергая веднага, но от друга, само като си спомних, че и другите може да са си помислили същото — семейството й и дори самата тя, вече не можех да се чувствам свободен да разполагам със себе си. Ако тя бе пожелала, щях да й принадлежа, макар всичко да се свеждаше до въпрос на чест. Бях се държал много непредпазливо, но преди това не ми се бе налагало да размишлявам по този въпрос. Не бях погледнал на тази изключителна близост като на предпоставка за множество опасни последствия, не бях помислил, че нямам никакво право да правя опити да се влюбя в някоя от сестрите, защото това дори и да не бе повлякло след себе си други неприятни последици, като факт би изложило момичетата на неприятни слухове. Дадох си сметка, че съм се държал глупаво.