Някои хора умеят да вникват бързо в нещата и да се ориентират в човешкия характер — накратко, притежават природна проницателност, която далеч превъзхожда жизнения опит у други, но в това отношение лейди Ръсел далеч отстъпваше на своята млада приятелка. Хубавото беше, че имаше добро сърце, и ако втората й цел беше стремеж към благоразумие и правилна преценка, първата й цел се определяше от желанието да види Ан щастлива. Добрата жена я обичаше много повече, отколкото сама подозираше и след като първата неловкост в отношенията им премина, не й бе никак трудно да обикне като майка човека, който се грижеше за щастието на другото й дете.
Мери бе единствената от семейството, която веднага се зарадва на този брак — женитбата на една сестра придава тежест, а и тя можеше да се похвали с особено важната си роля в тази история, тъй като бе поканила Ан да остане у нея през есента. Освен това е редно собствената ти сестра да се задоми много по-сполучливо от сестрите на мъжа ти, затова Мери беше много доволна, че капитан Уентуърт е по-богат и от Чарлз Хейтър и от капитан Бенуик. Все пак Мери се поизмъчи като се видяха, защото трябваше да гледа на Ан като на по-голяма сестра с всичките й произтичащи от това права, а също и като на собственица на много красива карета, но Мери вярваше, че за в бъдеще също може да разчита на още една могъща утеха — Ан нямаше да наследи Апъркрос Хол, имота от обработваема земя и правото на първородния син в семейството, а и ако не направеха капитан Уентуърт баронет, Ан нямаше да бъде по-знатна от нея.
Би било много хубаво, ако и най-голямата им сестра бе доволна от положението си, защото при нея не се очертаваха промени. Тя се почувства силно унизена от отдръпването на мистър Елиът, а след това не бе попадала в благоприятни обстоятелства, които да събудят дори неоснователните надежди, изчезнали заедно с него.
За мистър Елиът новината за годежа на братовчедка му Ан дойде като гръм от ясно небе. Това съсипваше най-хубавите му планове за семейно щастие и най-хубавите му надежди чрез бдителното око на зет да не даде възможност на сър Уолтър за повторен брак. Но, макар и разочарован и огорчен, все още можеше да направи нещо, за да си достави удоволствие и да удовлетвори собствените си интереси. Не след дълго той напусна Бат, а след като скоро след него замина и мисис Клей, първата новина по неин адрес беше, че се е установила в Лондон под негова протекция, което говореше съвсем недвусмислено за двойната игра на мистър Елиът и за това колко твърда бе неговата решимост да не се остави да бъде измамен от лукавството на тази жена.
Любовта на мисис Клей бе удържала победа над нейните сметки и заради по-младия мистър Елиът дамата бе пожертвала възможността за дългосрочни отношения със сър Уолтър. Освен лукавство, тя имаше и влюбчиво сърце, и засега още не е ясно кой от двамата е измаменият и кой ще успее да надхитри другия, не се знае и дали като й отнеме възможността да се омъжи за сър Уолтър, мистър Елиът не ще се остави да го придумва и приласкава, докато най-после я направи съпруга на сър Уилям.
Сър Уолтър и Елизабет несъмнено се почувстваха много унизени и безкрайно изненадани от загубата на своята компаньонка, както и от откритието, че през цялото време ги бе мамила. Вярно, че винаги можеха да се утешат с компанията на далечните си братовчедки, но щеше да се наложи дълго време да се подмазват и да стоят винаги на заден план, без някой да ги ласкае и да стои по-ниско от тях, а това намаляваше наполовина ефекта от всичките им развлечения.
Още от самото начало Ан беше много доволна от желанието на лейди Ръсел да обикне капитан Уентуърт, както той заслужаваше и щастието й не бе помрачено от нито едно петънце, освен огорчението, че няма роднини, на които би държал всеки разумен съпруг. В това отношение тя се чувстваше много непълноценна. Разликата в материалното състояние на двамата нямаше никакво значение и тя никога не изпита болка и неувереност по този въпрос, но да няма семейство, което да го приеме и да го цени така, както той заслужава, в което няма хармония и обич, да не може да му предложи роднини с добро име и висок авторитет в замяна на уважението и топлотата, с която веднага я приеха неговите братя и сестри — това за нея бе източник на силна болка, която усещаше по-скоро с разума си през тези дни на иначе безоблачно щастие. Имаше само две приятелки, които бяха достойни за неговата среда — лейди Ръсел и мисис Смит. Капитан Уентуърт беше предразположен към тях и след време вероятно щеше да ги обикне. Вече ценеше лейди Ръсел от душа въпреки старите й прегрешения към него. Беше готов да й признае какви ли не хубави качества, с изключение на едно-единствено — не приемаше, че е била права, когато ги бе разделила преди осем години. Що се отнася до мисис Смит, в неговите очи тя притежаваше такива достойнства, че веднага му допадна и си спечели завинаги неговата признателност.