Момичетата бяха луди по танците и понякога се случваше вечерите да завършат с малък и непредвиден от никого бал. Недалеч от Апъркрос живееше едно роднинско семейство; братовчедите не бяха така заможни и трябваше да разчитат на Масгроув за всичките си развлечения. Те бяха готови да дойдат по всяко време и да се притекат на помощ при изпълнението на някой инструмент или пък ако трябваше да се отиде някъде на танци. На Ан не й допадаше активното участие в тези развлечения и предпочиташе ролята на изпълнител, затова с часове свиреше всякакви народни танци, а мистър и мисис Масгроув приемаха това като проява на любезност от нейна страна и само това издигаше в очите им нейните музикални способности. Дори често й казваха по някоя добра дума от рода на „браво, мис Ан!“, „ама много хубавичко, нали?“, и „боже господи, как летят по пианото тези мънички пръсти!“
Така изминаха първите три седмици. Дойде Архангеловден и сърцето на Ан отново принадлежеше на Келинч. Любимият й дом беше в ръцете на други хора, други очи гледаха любимите стаи, мебели, горички и пейзажи, други нозе стъпваха там! През целия ден на 29-ти септември тя не можеше да мисли за нищо друго, а вечерта все пак чу няколко думи на съчувствие от страна на Мери, която случайно си спомни коя е датата и дори възкликна:
— Божичко, дали това не беше денят, в който Крофтови трябваше да пристигнат в Келинч? Радвам се, че не се сетих по-рано, толкова ми домъчнява от това!
Семейство Крофт се нанесоха бързо, както подобава на истински хора от флотата. Налагаше се да им отидат на гости. Мери отхвърли с негодувание идеята да ги посети — никой не знае колко щяла да страда, затова щяла да отлага посещението си колкото може по-дълго, но въпреки това не миряса, докато най-после не убеди Чарлз да я откара дотам още рано сутринта. Върна се въодушевена и с приятно възбудено въображение. Ан от все сърце се радваше, че не й се наложи също да отиде, но въпреки всичко й се искаше да се запознае със семейство Крофт. Затова остана вкъщи, когато те им върнаха визитата. Крофт дойдоха и не завариха вкъщи стопанина, но двете сестри бяха налице. Ан трябваше да поеме мисис Крофт, а адмиралът седна до Мери и веднага й стана симпатичен с добродушното си държание към децата — затова и Мери се постара да го харесва и ако не успя да намери нещо красиво в лицето му, най-после го откри в изразителността на гласа и в очите му.
Макар че не беше едра или пълна, мисис Крофт изглеждаше някак квадратна, а фигурата й бе стремително изправена, което й придаваше известна представителност. Очите й бяха тъмни и блестящи, имаше хубави зъби и общо взето приятно лице, въпреки че бе живяла по море почти колкото съпруга си и благодарение на ветровете кожата й бе леко почервеняла и сбръчкана, затова изглеждаше малко по-възрастна за своите трийсет и осем години. Държанието й беше открито и непринудено, а в обноските й се усещаше някаква решителност като на човек, който не се съмнява в своите способности и не се колебае какво да предприеме, като в същото време от това не губеше нито женствеността й, нито доброто й разположение на духа. Ан по можеше да не я оцени по достойнство и се изпълни с чувство на уважение към нея, а и заради Келинч не можеше да не се зарадва, че е попаднал в добри ръце. Още щом ги представиха една на друга, Ан веднага с облекчение си помисли, че по нищо не личеше мисис Крофт да знае или да подозира каквото и да било. Олекна й на душата и това й вдъхна сили и смелост до мига, в който внезапно бе стресната от думите на мисис Крофт:
— Струва ми се, че по времето, когато живееше в този край, брат ми е имал честта да познава именно вас, а не сестра ви.
Ан се надяваше, че е прехвърлила възрастта, в която хората се изчервяват, но не и онази, когато не чувстват нищо.
— Сигурно не знаете, че той се ожени — добави мисис Крофт.
Ан трябваше да каже нещо, както бе редно, но не можа да продума, а от последвалото обяснение на мисис Крофт разбра, че става дума за мистър, а не за капитан Уентуърт и тя не е казала нищо, което да се отнася по-конкретно за брата, който е моряк. Момичето веднага се досети, че мисис Крофт има предвид Едуард, а не Фредерик, и засрамена от собствената си разсеяност побърза да прояви жив интерес към сегашното положение на отдавнашния им съсед.
Разговорът им по-нататък беше съвсем спокоен до момента, в който тръгнаха към другата стая и Ан чу адмирала да казва на Мери:
— Скоро ще дойде и братът на мисис Крофт, сигурно го знаете по име.