— Ех, какво щастие беше да командваш „Лакония“! Колко бързо забогатях с него! Заедно с един приятел направихме чудесно пътешествие до Западните острови. Помниш ли горкия Харвил, сестро? Знаеш колко много му трябваха пари, дори повече, отколкото на мене. Той беше женен човек. Какъв прекрасен другар! Никога няма да забравя колко щастлив беше той, благодарение на жена си. Исках да го взема със себе си и следващото лято, но в Средиземно море бях сполетян от същия лош късмет като него.
— Убедена съм, сър, — обади се мисис Масгроув, — че за нас е било истинско щастие това, дето са ви назначили на „Лакония“. Никога няма да забравим какво сте направили за горкото ни момче.
Гласът й прозвуча приглушено под силата на чувствата и капитан Уентуърт не можа да чуе края; вероятно не успя и да се сети веднага за Дик, защото я погледна напрегнато, сякаш очакваше тя да продължи.
— Става дума за брат ми — прошепна му едно от момичетата. — Мама има предвид бедния Ричард.
— Горкото ми мило момче, — продължи мисис Масгроув — растеше толкова своенравен, да не повярва човек, че би могъл да напише такива чудесни писма, докато беше на вашия кораб! Ех, колко хубаво би било, ако не ви беше напускал!
При тези думи по лицето на капитана мина сянка, а проблясването в очите и лекото изкривяване на устните убедиха Ан, че той едва ли споделя тези мили чувства на мисис Масгроув по отношение на сина й и че вероятно е имал неприятности, докато се отърве от него. Тя допусна тази мисъл в главата си за миг, другите надали бяха забелязали неговата реакция. Все пак Ан го познаваше много добре. Той бързо успя да се овладее и стана съвсем сериозен, а после отиде до канапето на мисис Масгроув, седна до нея и тихо се впусна в дълъг разговор за сина й.
Беше естествен и изпълнен със съчувствие, което издаваше с какво уважение и загриженост се отнася към дълбоките и искрени чувства на една майка.
Всъщност седеше на един и същи диван с Ан, разделяше ги само мисис Масгроув, която му бе направила място да седне. Тази преграда имаше своето значение. Едрите форми на старата дама по природа бяха създадени по-скоро за радост и добро настроение, отколкото за мъка и разнеженост, и в случая свършиха добра работа, тъй като капитанът лесно бе разгадал по крехката фигура на Ан и замисленото й изражение какво точно си мисли в момента. Самата девойка не можеше да не се възхити от умението му да се владее, по начина по който той посрещаше гръмките въздишки на едрата плът до себе си — въздишки за съдбата на един син, от когото никой не се бе интересувал приживе.
Размерите на тялото и мъката на сърцето нямат нищо общо. Един едър и дебел човек има право на същата дълбока скръб като най-изящните същества на света. Справедливо или не, но между тези две неща често биват свързвани по доста неподходящ начин, който разумът би опитал да обясни съвсем напразно, добрият вкус не може да понесе и които нерядко стават обект на подигравки.
След като адмиралът бе направил няколко освежителни обиколки на стаята със сключени отзад ръце, жена му го смъмри и той се отправи към капитан Уентуърт, където поде на глас собствените си мисли, без да се извини, че може да е прекъснал разговора им:
— Фредерик, ако миналата пролет бе отишъл седмица по-късно в Лисабон, щяха да те помолят да качиш на кораба си лейди Мери Грирсън и дъщерите й.
— Така ли? В такъв случай се радвам, че не съм се оказал там!
Тази липса на галантност засегна адмирала. Той се почувства длъжен да защити своята позиция, макар че нерядко бе изразявал несъгласието си с присъствието на дами в собствения си кораб — с изключение само на събиране за танци или пък гостуване за не повече от няколко часа.
— Но доколкото познавам самия себе си, — каза капитанът, — съвсем не го правя поради липса на кавалерско чувство. По-скоро смятам, че колкото и да се старае човек и колкото и жертви да направи, не е възможно да осигури на дамите такива удобства, каквито би трябвало да имат. Да поставиш желанията на дамите над собствените си удобства съвсем не е липса на галантност, адмирале, а аз правя точно това. Не обичам да има жени на борда или пък дори само да ги виждам там, и ако зависи от мене, на никой от моите кораби не бих приел семейство от дами.
Тези думи ядосаха сестра му.
— О, Фредерик, не мога да повярвам, че разсъждаваш това. Празни приказки за изтънченост! На кораба жените могат да се чувстват не по-зле отколкото в най-хубавата къща на Англия. Както и повечето жени, които са живели на борда, не познавам по-големи удобства от тези на един добър военен кораб. Едва ли другаде съм се чувствала по-приятно и уютно, включително и в Келинч Хол (тя отправи мил поклон към Ан), далеч по-добре, отколкото на останалите кораби — а съм живяла на пет от тях.