Беше весело, шумно събиране и никой не беше в толкова добро настроение като капитана. Тя усещаше, че той има всички основания да се чувства така — беше център на внимание и се ползваше с особения интерес на всички, особено на младите дами. Вече споменахме за братовчедките госпожици Хейтър, на които бе отпусната привилегията да се чувства влюбени в капитана, а Хенриета и Луиза бяха така погълнати от него, че само добрата воля и разбирателство помежду им ги спираше да не се обявят за отявлени съперници. Нима имаше нещо чудно в това, че той се чувстваше малко разглезен?
Подобни мисли занимаваха Ан, докато пръстите й се движеха механично по клавишите и в продължение на половин час тя не допусна нито една грешка, макар че не съзнаваше какво прави. Един-единствен път тя усети погледа му върху себе си — той изучаваше промененото й лице и може би се опитваше да открие по него следи от онази красота, която някога го бе омагьосала. Веднъж усети и че той говори за нея. В началото дори не разбра, разбра го едва след като чу отговора — беше питал партньорката си дали мис Елиът танцува понякога и отговорът гласеше: „Не, никога, отдавна се е отказала от танците. Предпочита да свири, пианото никога не й омръзва.“ Веднъж дори се обърна към нея. Тъкмо бе станала от пианото след приключването на танците, когато той седна до него и се опита да изсвири една простичка мелодия за госпожици Масгроув. Тя несъзнателно се върна към тази част на стаята и той побърза да стане веднага щом я видя, като каза с преднамерена учтивост:
— Извинете, госпожо, това е вашето място — и макар че тя побърза да поклати отрицателно глава и да се дръпна оттам, той не се изкуши да седне отново до клавишите.
На Ан не й бяха нужни повече такива погледи и думи. Студената учтивост и официалното му държание бяха по-лоши от всичко.
Глава 9
В Келинч Хол капитан Уентуърт бе пристигнал като в свой дом с намерението да остане толкова, колкото иска — там той се ползваше с братската обич на адмирала и сестринската любов на жена му. С пристигането си бе възнамерявал да замине скоро след това за Шропшир на гости у брат си, който живееше в онзи край, ала Апъркос имаше с какво да го привлече и той реши да отложи пътуването си. Приеха го така сърдечно и приятелски, беше обект на всеобщи ласкателства и женски чар, по-възрастните бяха толкова гостоприемни, а по-младите — толкова симпатични, че той стигна съвсем естествено до решението да остане при тях и да се порадва на съвършенствата и уюта на семейството на Едуард малко по-нататък.
Виждаше се с приятелите си от Апъркрос почти всеки ден. Семейство Масгроув го канеха не по-рядко, отколкото той можеше да приеме, особено преди обяд, когато в Келинч Хол нямаше какво се да прави. Адмиралът и жена му обикновено излизаха да огледат новата си собственост, ливадите и овцете и вървяха толкова бавно, че компанията им бе много отегчителна за човек като него, а и напоследък излизаха с новата си двуколка, в която нямаше много място.
До този момент семейство Масгроув и всичките им роднини бяха единодушни в мнението си за капитана. Навсякъде неизменно го приемаха с обожание и топлота, и отношенията им бяха станали много близки, когато в техния край се завърна Чарлз Хейтър7. Той бе доста разтревожен от това развитие на нещата и веднага си помисли, че капитан Уентуърт е негов съперник.
Чарлз Хейтър, най-големият от братовчедите, беше много приятен, много симпатичен момък. По всичко личеше, че между него и Хенриета са се зародили нежни чувства преди пристигането на капитана. Чарлз беше наскоро ръкоположен в свещенически сан и назначен за енорийски свещеник недалече от тях. Не се налагаше да живее в своята енория и остана в родния си дом, който бе само на две мили от Апъркрос. Краткото отсъствие от къщи бе оставило любимата му незащитена от чара на капитана през този критичен период и след завръщането си Чарлз с болка установи огромната промяна в отношението на Хенриета и се срещна с капитан Уентуърт.
Мисис Масгроув и мисис Хейтър бяха сестри. И двете бяха получили прилична зестра, но се ожениха за много различни мъже и това породи съществени разлики и в материалното им състояние. Мистър Хейтър имаше малък имот, но той бе незначителен в сравнение с този на роднините, и докато семейството Масгроув се движеха в първия кръг на провинциалното общество, за децата на Хейтсрови той бе недостъпен, тъй като родителите им принадлежаха към по-ниска социална прослойка и живееха уединено и скромно; те не успяха да осигурят прилично образование за децата си с изключение на най-големия син и единствената им връзка с обществото бяха роднините от Апъркрос. Чарлз бе предпочел да учи и да стане джентълмен, затова и доста превъзхождаше другите от семейството си по образованост и обноски.
7
Според традицията по времето на Джейн Остин наследявал старшият син. По-младите синове трябвало да се насочат към армията, правото или църквата. За закупуване на офицерски патент, църковен сан или юридическо образование се отделяла определена сума. Понякога старшият син изплащал на младшите пожизнена годишна издръжка — Б.пр.