Двете семейства поддържаха открай време добри отношения — нямаше възгордяване от страна на едните и завист от другата страна. Само към госпожици Масгроув се отнасяха като към по-висши същества, заради което младите дами харесваха своите братовчеди. Родителите на Хенриета гледаха благосклонно на отношението което имаше Чарлз към дъщеря им. „Не че е кой знае каква партия за нея, но ако тя си го харесва…“, и по всичко личеше, че Хенриета наистина го харесваше.
Самата Хенриета също мислеше така преди да се запознае с капитан Уентуърт, но след това братовчедът Чарлз бе напълно забравен.
Доколкото можеше да разбере Ан, още не се знаеше капитанът коя от сестрите предпочита. Хенриета беше може би малко по-хубава, но пък Луиза имаше по-пламенен дух, а Ан отдавна бе разбрала, че той харесваше повече нежността, отколкото буйния характер.
Мистър и мисис Масгроув или не бяха особено наблюдателни или имаха пълно доверие в благоразумието и на двете си дъщери, затова нищо не пречеше на всички младежи от техния кръг да опитат късмета си при момичетата. Никой в Голямата къща не ги беше чувал да отправят укор към девойките или пък да се тревожат за тях в известни отношения; в Котидж обаче положението беше по-друго — младите господари бяха много по-склонни към наблюдателност и умуване, затова след четири-пет срещи на капитана с госпожиците и пристигането на Чарлз Хейгър, Ан вече трябваше да изслушва зет си и сестра си и по тези въпроси и да реши коя от двете предпочита капитанът. Чарлз залагаше на Луиза, Мери — на Хенриета, но и двамата бяха съгласни, че ще бъде наистина чудесно, ако едната от тях се омъжи за него.
Чарлз никога не бил виждал по-приятен човек от капитана, а от думите му бе останал с убеждение, че Уентуърт е спечелил от войната не по-малко от двайсет хиляди лири. Това бе бързо спечелено богатство, а освен него се очертаваха още доходи от някоя бъдеща война, а Чарлз бил сигурен, че няма начин капитанът да не се отличи и в нея. О, той би бил чудесна партия за някоя от сестрите му — няма значение за коя!
— Честен кръст, така е — отговори Мери. — Божичко, ами ако стигне до най-високия чин в службата! Може и да го направят баронет! „Лейди Уентуърт“ звучи прекрасно. Това ще бъде наистина достойно за Хенриета. Тогава тя ще заеме моето място и това много ще й хареса. Сър Фредерик и лейди Уентуърт! Това обаче ще бъде едно ново благородническо семейство, а аз никога не съм имала високо мнение за новата аристокрация.
На Мери й допадаше повече Хенриета като любимка на капитана, защото това щеше да сложи край на претенциите от страна на Чарлз Хейтър. Дъщерята на баронета определено гледаше отвисоко на Хейтърови и смяташе едно ново сродяване между двете семейства за истинско нещастие — много печално обстоятелство за нея и децата й.
— Виж какво — казваше тя — въобще не го виждам като подходяща партия за Хенриета и ще бъде жалко да се погуби с него като се имат предвид връзките, които са си създали семейство Масгроув. Според мен никоя девойка няма право на избор, който би бил неудобен и неприятен за повечето членове на собственото й семейство, защото така ще ги свърже с неподходящи роднини, към което близките й изобщо не са свикнали; пък и кой, е Чарлз Хейтър, моля ви се? Никой! Нищо освен един селски свещеник. Много неподходяща партия за една госпожица Масгроув от Апъркрос.
Съпругът й не беше съгласен с нея — освен че уважаваше много братовчед си, Чарлз Хейтър беше и първороден син, а самият Чарлз също беше такъв и бе склонен да приема нещата от тази гледна точка.
— Глупости приказваш, Мери, — каза й той в отговор. — Вярно, че за Хенриета това не е кой знае каква партия, но благодарение на семейство Спайсър Чарлз все пак има известни шансове след година-две да получи от епископа нещо по-добро, а и не бива да забравяш, че той е първородният син и след смъртта на чичо ще получи не лош имот. Земята в Уинтроп е не по-малко от двеста и петдесет акра, а освен това имат и онова стопанство в Тонтън, където са разположени най-хубавите земи в целия край. Направо мога да заявя, че много бих се учудил, ако Хенриета предпочете някой друг и приемам това за съвсем естествено. Той е единственият достоен кандидат, а освен това е свястно момче с добър характер. Ако успее да вземе и Уинтроп, ще го промени изцяло и ще водят доста по-различен живот. С такова имущество едва ли ще продължат да гледат на него с пренебрежение. Хубав имот, освободен от всякакви задължения. Не, не, Хенриета не бива да се омъжва за никой друг освен за Чарлз Хейтър. Ще бъде най-добре за всички ни, ако тя постъпи точно така, а Луиза се омъжи за капитана.