Ан наистина се почувства уморена и с удоволствие седна върху сеното; след малко чу гласовете на Луиза и капитана някъде зад себе си отвъд плета, като че ли се опитваха да се върнат през стръмния брод по средата на една изровена вада. Те разговаряха и с приближаването им, Ан можа да долови малко от онова, което си приказваха. Най-напред чу гласът на Луиза, тя като че ли се бе разгорещила в речта си. Ан чу следното:
— Затова я накарах да отиде. Не мога да разбера защо трябва да се притеснява от такива глупости и да не прави посещения там. Как може нещо да ми пречи да не направя онова, което искам, и то заради фасоните и намесата на такъв човек? Особено като знам, че съм права! Не, не смятам, че толкова лесно ще се оставя да ми въздействат. Когато съм реша нещо, решила съм го и толкова. Хенриета също беше решила да се отбие в Уинтроп днес, но въпреки това за малко да се откаже заради глупавото желание да угоди на някого!
— Ако не бяхте вие, тя щеше да се върне, нали?
— Ами да! Почти ме е срам да го кажа.
— За Хенриета е истинско щастие да има до себе си човек с такова мислене като вас! След като ми поразказахте някои неща — които впрочем отговарят напълно и на моите наблюдения — вече не е необходимо да се преструвам, че не знам какво става, още повече след последната ми среща с него. Разбирам, че в случая става дума за нещо повече от внезапно сутрешно посещение на учтивост при леля ви, и горко на него, както и на нея, ако при неща от толкова сериозен характер, изискващи сила и крепкост на ума, тя не е достатъчно твърда да устои на нечие глупаво влияние дори в най-незначителните дреболии. Сестра ви има толкова нежно сърце, но както виждам, вие сте тази, която има решителен и твърд характер. Ако сте взели присърце нейното щастие, трябва да й вдъхнете колкото може повече от вашия дух. Несъмнено, винаги сте се опитвали да го сторите. При един мек и нерешителен характер най-лошото е, че не можеш да си сигурен в собственото си влияние върху него. Никога не можеш да се осланяш на дълготрайното въздействие на едно положително влияние, защото всеки би могъл да разколебае такава личност. Човек трябва да отстоява своето щастие. А, ето един лешник — каза той и пресегна към един клон — който можем да вземем за пример — красив и блестящ, благословен от природата със сила и издръжливост, оцелял след всичките бури на есента. По него няма нито петънце, няма дори драскотина. В сравнение със своите побратими, които отдавна са опадали и са били стъпкани под краката ни, този плод — продължил той с престорена сериозност — има всички основания да се чувства толкова щастлив, колкото би могло да се очаква от един лешник. — Той се върна към предишния си сериозен тон: — Най-важното, което искам от човека, на когото държа, е да бъде твърд. Луиза Масгроув трябва да държи твърдо на сегашните си способности и сила на ума, ако иска през есента на своя живот да е все така красива и преливаща от радост.
Той млъкна и момичето не му отговори. Ан би се изненадала, ако Луиза можеше да отговори веднага на подобна реч — думите му бяха изпълнени с толкова страст, че не можеше да не усети колко силно го вълнува този въпрос. Ан беше в състояние да разбере чувствата на Луиза. Тя не смееше да помръдне, за да не я забележат. Един клон от пълзящ чимшир я закриваше от погледите им и те продължиха да разговарят необезпокоявани. Преди да се отдалечат, Ан долови думите на Луиза:
— Мери е добра по характер и това се проявява в много отношения — каза тя, — но понякога ме дразни със своята глупост и горделивост. Елиът са доста горделиви и тя е като тях. Така ни се щеше Чарлз да се ожени за Ан вместо за нея! Сигурно знаете, че той поиска ръката на
Ан.
След кратко мълчание се обади и капитан Уентуърт:
— Искате да кажете, че тя е отхвърлила предложението му?
— О, да, така беше.
— И преди колко време беше това?
— Не помня точно, защото тогава двете с Хенриета бяхме още в училище, но май беше година преди да се ожени за Мери. Много ми се иска Ан да не му беше отказвала. Всички я харесваме много повече, а мама и татко смятат, че най-близката й приятелка, лейди Ръсел, я е разубедила. Мислят, че според лейди Ръсел Чарлз не е достатъчно образован и изискан и затова е посъветвала Ан да не се омъжва за него.
Шумът от гласовете им се отдалечаваше и Ан не успя да долови нищо повече. Собствените й чувства я бяха заковали на място и трябваше да извика на помощ цялото си самообладание, преди да е в състояние да помръдне. В случая дори не ставаше дума за пословичната съдба на онези, които подслушват чужди разговори — не беше чула нищо лошо за себе си, но чутото имаше за нея огромно значение и й причиняваше болка. Тя разбра какво мисли капитан Уентуърт за нейния характер, а в думите, с които бе изразил чувствата и интереса си към нея, имаше повече от достатъчно, за да хвърли душата й в смут.