Отначало дори не съзнаваше какво казва в отговор на любезните думи от страна на своите спътници. Бяха изминали половината разстояние по неравния път, когато най-после успя да се съвземе и да разбира какво й говорят. Едва тогава схвана, че приказват за „Фредерик“.
— Той сигурно ще се ожени за някое от тези момичета, Софи, — каза адмиралът — но още не може да се разбере за кое. Като го гледа човек, не може да не си даде сметка от колко време тича подире им и вече трябва да е решил. Всичко е заради мира, да знаеш. Отдавна да е решил този въпрос, ако бяхме в положение на война. Моряците, мис Елиът, не могат да си позволят дълго да ухажват някое момиче по време на война. Кажи, мила, колко време мина между първата ни среща и мига, в който си седяхме заедно у дома в северен Ярмут?
— По-добре да не отваряме дума за това, скъпи, — отговори разнежено мисис Крофт — защото ако мис Елиът узнае колко бързо се разбрахме, никога не би повярвала и че сме толкова щастливи заедно. Все пак дълго познавах характера ти дълго преди това.
— Е, и на мен ми бяха разправяли какво хубаво момиче си, и при това положение защо трябваше да чакаме? Не обичам да се мотая дълго с решаването на сериозни въпроси. Ще ми си Фредерик да поопъне още няколко платна и да ни доведе някоя от тези млади дами в Келинч. Там тя винаги ще си има компания. А и двете са толкова хубавички, че дори не винаги ги различавам една от друга.
— И двете имат добър характер, а и съвсем на се префърцунени — каза мисис Крофт ласкаво, но не така въодушевено и Ан остана с впечатление, че с характерната си прозорливост тя едва ли ги смята за чак толкова достойни за брат си. — А и семейството им е много почтено. Човек не може да си пожелае по-добри роднини. Внимавай с онзи стълб, скъпи ми адмирале, ще се блъснем в него.
Те избягнаха опасността, защото тя спокойно дръпна юздите в нужната посока и ги поемаше всеки път, когато пред колата имаше дупка или купчина тор, паднала от някоя каруца. Така Ан бе върната без всякакъв риск вкъщи, развеселена от малко необичайния им начин да карат двуколката и от мисълта, че този начин на каране всъщност представлява едно олицетворение и на начина, по който се справят със семейните си работи.
Глава 11
Дойде и времето, когато се очакваше да се върне лейди Ръсел. Знаеше се дори в кой ден точно ще пристигне и Ан, доста заета с подготовката си незабавно да я придружи и да се премести в Келинч, вече започваше да размисля доколко това преместване би се отразило на собственото й спокойствие.
Преместването означаваше да живее в едно и също населено място с капитан Уентуърт, само на половин миля разстояние от него; щяха да ходят в една и съща църква и редовния контакт между двете семейства беше неизбежен. Това противоречеше на нейните желания, но той прекарваше по-голямата част от времето си в Апъркрос и преместването би могло да представлява по-скоро отдалечаване от него, отколкото обратното. Общо взето, Ан смяташе, че само ще спечели от преместването, още повече, че заменяше бедната Мери с лейди Ръсел.
Много й се искаше да се окаже реална и възможността да избегне капитана в самия Келинч Хол — собственият й дом би я върнал към спомена за други срещи и това би било твърде болезнено за нея; повече я тревожеше обаче самата мисъл за предстоящата среща между лейди Ръсел и капитана. Те не се харесваха взаимно и преди, а едно подновяване на познанството им едва ли би помогнало за разтопяване на леда между тях. Ако пък се случеше лейди Ръсел да ги види заедно, би видяла, че той притежава твърде много самообладание за сметка на усещанията на Ан.
Тревожеха я най-вече мисли от подобен характер и в очакване да си тръгне от Апъркрос тя усещаше, че доста се бе застояла там. Това, което бе сторила за малкия Чарлз, би разнежвало спомените за няколкомесечното й гостуване, но той укрепваше все повече и просто нямаше причина тя да не замине.
Доста неочаквано обаче краят на нейния престой беше разнообразен така, както най-малко очакваше. След като два дни не се бе вестявал в Апъркрос, капитан Уентуърт най-после ги посети и се извини, че е бил зает с някакъв познат, заради когото не успявал да се появи. Един негов приятел, капитан Харвил, най-после успял да го открие и му писал, че за зимния сезон е отседнал със семейството си в Лайм. Така двамата открили, че се намират само на двайсетина мили един от друг без да са го подозирали. Капитан Харвил не бил много добре със здравето след едно тежко раняване преди две години и Уентуърт изгарял от нетърпение да го види, затова побързал незабавно да замине за Лайм. Приеха безусловно неговото извинение, още повече, че той бе останал в Лайм само едно денонощие. Бе възобновил топлотата на старата дружба със своя приятел и силно се интересуваше как живее той. Капитанът описа с такива краски хубостите на Лайм, че всички пожелаха да отидат дотам и незабавно започнаха да кроят планове как да осъществят плана си.