Младите горяха от желание да разгледат Лайм. Капитан Уентуърт и без това имаше намерение да отиде дотам, а и разстоянието е само седемнайсет мили от Апъркрос. Беше месец ноември, но времето никак не беше лошо и Луиза успя да убеди майка си и баща си, че не е необходимо да отлагат посещението си до лятото — в сравнение с останалите тя изпитваше най-силно желание да пътува. Вече го беше решила и изпитваше удоволствие, че може да прави каквото прецени — още повече, че бе окрилена от мисълта, че да държиш на своето е истинско достойнство. Така решиха да тръгнат за Лайм колкото може по-скоро — Чарлз, Мери, Ан, Хенриета, Луиза и капитан Уентуърт.
Най-напред съвсем безразсъдно решиха да тръгнат сутринта и да се върнат до края на същия ден, но мистър Масгроув каза, че конете му няма да издържат и не се съгласи с това предложение. След по-спокойно обмисляне се съгласиха, че един ноемврийски ден не е достатъчен за разглеждането на града, при условие, че пътуването ще им отнеме седем часа. Трябваше да нощуват там и да се върнат не по-рано от другия ден на обед.
Плановете им обаче претърпяха значителна промяна, защото въпреки че всички се събраха доста рано на закуска в Голямата къща и тръгнаха съвсем навреме, двете карета — тази на мистър Масгроув с четирите дами и двуколката на Чарлз с двамата господа, успяха да изминат дългия стръмен склон към Лайм едва късно следобед и да поемат по още по-стръмната главна улица на града. Времето не би им стигнало дори да се огледат около себе си, преди да се свечери и да захладнее.
След като в една от страноприемниците си подсигуриха подслон и поръчаха обяд, побързаха да слязат към брега на морето. По това време на годината беше твърде късно за разнообразните развлеченията, които морският курорт Лайм обикновено предлагаше. Къщите за даване под наем бяха заключени, летовници почти не се срещаха и в града едва ли имаше други семейства, освен тези на местните жители. Но все още можеха да се възхищават на самите постройки, на изключителното месторазположение на града, на главната улица, която слизаше към морето, на разходката до селцето Коб, живописно разположено около красивия малък залив, който се изпълваше през лятото с хора и лодки за развлечение. Отидоха и до самото село, където разгледаха чудните му старини и новите му въведения, красивите очертания на скалите на изток от града и всичко останало, което би представяло интерес за погледа на един странник — а и странен наистина би бил онзи странник, който не би се задоволил с красотите на околността и би потърсил нещо по-хубаво. Наблизо се простираше селцето Чармут със своите хълмове и резки извивки на повърхността, а до него лежеше красив уединен залив, обкръжен от тъмни скали. Сред пясъка бяха нападали едри скални отломки, откъдето човек можеше да се полюбува на прилива или да поседи в кротко съзерцание. Недалече се простираха различни видове гори и пръснатите из тях пъстри къщурки на Горен Лайм, а най-впечатляващо беше Пини със своите зелени бездни, зейнали между романтични скали, обрасли със стари дървета и пищни градини, от които ясно личеше колко поколения са отмрели след отронването на първата скала, подготвила създаването на тези земи. Гледката предлагаше хубост и чудеса, сравними само с тези на прословутия остров Уайт8.
Човек просто трябва да отиде там, а после — още веднъж, за да оцени красотите на Лайм по достойнство.
Нашите познати от Апъркрос минаха покрай залостените тъжни къщи и слязоха надолу към морския бряг. Замечтани, те постояха малко на брега, както би постъпил всеки след дълга раздяла с морето, което заслужава това отношение, а после продължиха към Коб.
Според капитана то бе градче, не по-маловажно от Лайм, тъй като там, в малка къща до вълнолом от стари времена, живееше семейство Харвил. Капитан Уентуърт избърза да предупреди приятеля си, а останалите продължиха по-бавно към реката, където се бяха разбрали да се срещнат.