Бенуик се оказа отлично запознат с най-нежните поеми на единия от поетите и със страстните изповеди на безнадеждна скръб в творбите на другия, повтаряше развълнувано многобройни стихове, в които се говореше за разбити сърца и съкрушена от мъка душа, а в погледа му личеше толкова силно желание да бъде разбран, че Ан се осмели да изрази надеждата си от ползата за него при четенето не само на поезия, защото според нея в това се състояла и бедата на поезията — тези, който четат само стихове, не могат да им се насладят така пълно, ако не ги сравняват понякога с проза и че трябва да се щадят онези силни чувства, благодарение на които човек може да оцени добрата поезия.
Тя не прочете в очите му болка, а по-скоро удовлетвореност от лекото й напомняне за собственото му положение. Това я окуражи и тя продължи да говори. Чувстваше се по-зряла и се осмели да му препоръча повече проза, която би му осигурила ежедневни занимания, а когато той я помоли да му посочи определени заглавия, Ан спомена онези произведения на нашите най-добри нравоучители, сборници с белетристика и спомени за достойни и изстрадали люде, които в този момент й се сториха най-подходящи за укрепването на ума с възвишени идеи и ярки примери за силата на вярата и морала.
Капитан Бенуик я слушаше внимателно, беше признателен за проявения интерес и макар да въздишаше и да поклащаше глава като израз на недоверието си, че съществуват книги за страдания, по-големи от неговото, все пак си записа имената на книгите и обеща да си ги набави и прочете.
След приключването на вечерта Ан не можеше да не види нещо доста забавно в обстоятелството, че бе дошла в Лайм да учи на търпение и примиреност със съдбата един младеж, когото вижда за първи път в живота си и подобно на някои моралисти и проповедници след по-сериозен размисъл не можеше да не изпита известни опасения, че е била доста по-убедителна от необходимото по въпрос, по който собственото й поведение едва ли би могъл да бъде за пример.
Глава 12
На другата сутрин Ан и Хенриета се събудиха преди останалите и решиха да се поразходят край морето преди закуска. Отидоха на плажа да погледат как лекият югоизточен ветрец гони вълните към брега и въпреки полегатия бряг приливът изглеждаше доста страховит. Известно време превъзнасяха красотата на утрото, величествеността на морето и ласките на свежия вятър, после помълчаха и накрая Хенриета каза внезапно:
— О, убедена съм, че морският въздух е много полезен почти за всеки! Несъмнено е помогнал много на доктор Шърли, когато се възстановяваше след болестта, и едномесечният престой в Лайм направи за него повече от всички лекарства, дето ги гълташе; казва, че морето го подмладява. Затова не мога да не си мисля със съжаление, че не живее някъде край морето. За него ще е най-добре да напусне Апъркрос и да се засели в Лайм. Ти как мислиш, Ан? Не си ли съгласна, че така би било най-добре — не само за него, но и за мисис Шърли? Освен това в града тя има роднини и много други познати, и ще й приятно да остане тук, а и съм сигурна, че би приела с удоволствие да живее някъде, където в случай на друг сърдечен пристъп би могла да намери веднага лекар за мъжа си. Доста тъжно е да гледаш как такива прекрасни хора като тях, които цял живот са изпълнявали съвестно задълженията си, сега съсипват последните си дни в място като Апъркрос — там не общуват почти с никого освен нас. Наистина съм убедена, че трябва да се преместят, а на неговата възраст и с неговия авторитет не мисля, че от църквата ще му създадат затруднения с разрешението за преместване. Само се чудя какво би могло да ги убеди в необходимостта да напуснат енорията. Той е толкова стриктен и съзнателен, дори прекалено, струва ми се. Не го ли намираш за прекалено съвестен, Ан? Не смяташ ли, че той има доста криворазбрана представа за съзнателност, след като е пожертвал здравето си заради своите задължения, които спокойно биха могли да бъдат изпълнявани и от друг? Пък и Лайм е само на седемнайсет мили разстояние и ще бъде достатъчно близо до Апъркрос, за да може в случай на нужда хората да отидат при него и да му се оплачат от нещо.
При тази реч Ан се позасмя вътрешно и се включи в темата с обичайната си готовност да помогне, като се опита да разбере чувствата на една млада дама — и на един млад мъж всъщност — и макар че това едва ли беше кой знае каква помощ, би ли могла да предложи нещо друго освен съгласието си с всичко, което Хенриета бе казала? Ан изреди онова, което й се стори разумно и подходящо за случая, защити, както му е редът, основателната необходимост на доктора от почивка, отбеляза колко хубаво би било той да остави някой млад, енергичен и почтен заместник в пасторската къща и дори любезно намекна, че никак не би било зле този заместник да е женен.