Съдейки по себе си, на Ан й се стори, че подобен домашен ураган едва ли би се оказал подходящ за възстановяване на разстроени нерви, каквито бяха тези на Луиза след болестта. Мисис Масгроув обаче я дръпна настрана, за да й благодари многословно и от все сърце за всичко, което бе направила за тях, после щастливо огледа стаята и завърши накратко с извода, че след преживяното нищо не й се отразява така добре, както малко спокойствие и радост в къщи.
Вече възстановяването на Луиза вървеше по-бързо. Майка й смяташе дори, че ще могат да я вземат от Лайм преди заминаването на другите деца, за да се види с по-малките си братя и сестри. Семейство Харвил бяха обещали, че след завръщането на Луиза ще им погостуват в
Апъркрос. Капитан Уентуърт бе заминал за Шропшир да се види с брат си.
Когато двете дами отново седнаха в каретата си на път за дома, лейди Ръсел каза:
— За в бъдеще ще трябва да не забравям, че не бива да ходя у семейство Масгроув по Коледа.
Всички хора имат свои предпочитания към различни видове шум, а шумовете могат да бъдат много дразнещи и неприятни не поради качеството на самия звук, колкото поради характера на онова, което ги причинява. Скоро след посещението, през един дъждовен следобед лейди Ръсел влизаше в Бат и по улиците от Стария мост до Камден Плейс шумът на множеството карети, каруци и шейни, врявата, която вдигаха продавачите на вестници, кифли и мляко и неспирният тропот на дървени обуща ни най-малко не й причиниха неприятни усещания. Не, това си беше част от шума на зимните удоволствия и той дори повдигаше настроението й. Подобно на мисис Масгроув и тя чувстваше, макар и да не го изрази с думи, че след като е била толкова дълго на село, нищо не можеше да й се отрази по-добре от малко спокойствие и жизнерадост.
Ан беше на съвсем друго мнение. Макар че не говореше вече по този въпрос, определено, както и преди, не й се искаше да живее в Бат и още при първия бегъл поглед към пушека от комините на огромните сгради изгуби желание да ги огледа по-добре. Струваше й се, че колкото и неприятно да бе пътуването им из многобройните улици, все пак се движеха прекалено бързо, защото кой щеше да и се зарадва, когато пристигне? Ан си спомняше с обич и съжаление за суматохата в Апъркрос и тихото уединение на Келинч.
В последното си писмо Елизабет бе писала нещо, което събуди известен интерес. Мистър Елиът също се бе появил в Бат. Посетил ги в Камден Плейс, после още веднъж и още веднъж и се държал особено внимателно. Ако Елизабет и баща й не се лъжели, той толкова усърдно се стараел да поддържа добри отношения и да разправя как високо цени роднинството си с тях, колкото по-рано се бе старал да покаже своето пренебрежение. Това щеше да е чудесно, ако беше вярно, а и лейди Ръсел, забравила какво бе заявила неотдавна на Мери, че „бил човек, когото не иска да вижда“, също бе приятно изненадана и любопитна по отношение на мистър Елиът. Вече много й се искаше да го срещне. Ако бе пожелал да се сближи отново с рода си, както е редно за един смирен роднина, трябваше да му простят, че някога се бе откъснал от синовните си задължения към бащиния корен.
Въодушевлението на Ан по въпроса бе същото. И тя предпочиташе да се види отново с него — а това бе много повече, отколкото можеше да каже за много други хора в Бат.
Лейди Ръсел я остави в Камден Плейс, след което продължи към квартирата си на Ривърс Стрийт.
Глава 15
Сър Уолтър бе наел хубава къща в Камден Плейс — величествена и внушителна, както подобава на човек с определена тежест в обществото. Двамата с Елизабет се чувстваха много удобно в нея.
Ан пристъпи към къщата със свито сърце, обзета от тежко предчувствие за дългия затвор, който й предстоеше. Питаше се с тревога: „Кога ли ще имам възможност да изляза от тук?“ Все пак се поободри, когато при посрещането неочаквано усети полъх на сърдечност. Баща й и сестра й я посрещнаха любезно и се зарадваха, че я виждат, защото имаха възможността да покажат къщата и мебелите си. Дори отбелязаха като предимство, че с нея броят на седналите около масата за обяд се увеличава на четирима.
Мисис Клей непрекъснато се усмихваше и се държеше много любезно, но Ан знаеше, че зад всичките й усмивки и любезности се крие пресметлив ум, който крои някакви планове за себе си. Ан бе очаквала мисис Клей да я посрещне както е редно, но милият прием на останалите доста я изненада. Всички бяха в приповдигнато настроение и тя скоро разбра защо. Те не изпитваха желание да я попитат как е прекарала, само гледаха да изпросят по някой и друг комплимент в смисъл колко тежко са приели всички в Келинч факта, че семейство Елиът са заминали, но Ан не можа да ги зарадва. После равнодушно й зададоха един-два въпроса и заговориха за свои си неща. Апъркрос не представляваше интерес за тях, говореха само за Бат.