С удоволствие побързаха да я уверят, че Бат е задоволил и най-добрите им очаквания във всяко отношение. Къщата им без съмнение била най-хубавата в Камден Плейс, гостните им далеч превъзхождали всички останали гостни, които посетили или пък за които били чували, а въпросното превъзходство се изразявало не само в добрия вкус при обзавеждането, а и в самия избор на мебелите. Всички искали да поддържат връзка с тях, всички искали да им отидат на гости. Те отклонили доста запознанства и въпреки това хора, за които не били чували, непрекъснато им оставяли визитките си.
Възможностите за развлечение били невероятни! Нима Ан можеше да се учудва, че баща й и сестра й са толкова щастливи? Ан познаваше твърде добре повърхностната им природа, но не можеше да на въздъхне при мисълта, че баща й не усеща принизеното си положение, не съжалява за предишното си достойнство и задължения като владетел на огромни земи, а се задоволява със суетата и дребните интереси на града. Така Ан въздишаше, усмихваше се и изразяваше почуда и възхищение, когато Елизабет отвори двукрилата врата и я поведе екзалтирано из стаите, като през цялото време гордо й посочваше колко са широки; Ан не разбираше как някогашната господарка на Келинч Хол можеше да се гордее с разстоянието между две стени, отдалечени на не повече от десет метра една от друга.
Бащата и дъщерята бяха така щастливи и по други причини — имаха си мистър Елиът. На Ан й се наложи да слуша дълго за мистър Елиът. Не само че му бяха простили, но и бяха много доволни от него. Бил в Бат от две седмици вече (на път за Лондон още през ноември се отбил в Бат и макар да стоял в града само двайсет и четири часа, естествено не можел да не научи, че сър Уолтър се е заселил там, но тогава не успял да се възползва от тази новина); сега обаче бил в Бат от две седмици и първата му работа, след като пристигнал, била да остави визитната си картичка в Камден Плейс, която била последвана от толкова усърдни усилия да се срещне с тях, че те най-после се видели и когато се видели, значи, той се държал толкова искрено, така открито, с готовност се извинил за миналото и бил толкова загрижен отново да видят близък роднина в негово лице, че някогашните им добри отношения на разбирателство и дружба били напълно възстановени.
Не можели да му се сърдят за нищо. Обяснил им всичко, заради което някога си помислили, че се е държал пренебрежително. Всичко се основавало на огромно недоразумение. Никога не бил и помислял да отхвърли добрите им чувства, просто самият той се страхувал, че е направил нещо, заради което те са го отхвърлили, но дори не подозирал какво и предпочел деликатно да се оттегли.. Намекнали му, че се е изказвал неуважително за честта на семейството, но той веднага изразил силно негодувание. Той, който винаги се е гордял с принадлежността си към рода Елиът и чиито чувства по отношение на роднинските връзки били винаги прекалено силни за сегашните разпуснати нрави! Това, разбира се, страшно го изненадало, но се надявал, че със своя характер и държание ще докаже точно обратното. Говорел за сър Уолтър на всичките си познати и с цялото си прилежание успял да улови и най-малката възможност за помирение, след което положението му на достоен роднина и предполагаем наследник било възстановено. Бащата и дъщерята преливаха от радост по повод новото развитие на ситуацията…
Разбира се, разговаряли на дълго и на широко и за обстоятелствата около неговата женитба. Самият той не можел да отвори дума по този въпрос, но един близък негов приятел — някой си полковник Уолис, много почтен човек и истински джентълмен (а и съвсем не изглеждал зле според думите на сър Уолтър), който живеел сред много изискана обстановка в Малборо Билдингс — специално помолил да бъде приет от мистър Елиът и споменал едно-две неща във връзка с въпросната женитба, които я представили в съвсем нова светлина и завинаги освободили мистър Елиът от това позорно петно.
Полковник Уолис познавал мистър Елиът отдавна, познавал добре и неговата съпруга, затова успял да вникне дълбоко в същността на тази история. Тя определено не била от благороден произход, но имала добро образование, била много добре възпитана, доста богата и страшно влюбена в неговия приятел. Това решило всичко. Тя непрекъснато го търсела. Без това последно обстоятелство, Елиът не би се оженил за нея за цялото злато на света, а освен това сър Уолтър можел да бъде сигурен, че на всичко отгоре била чудесна жена. Това до голяма степен оправдаваше женитбата. Чудесна жена с огромни доходи и на всичко отгоре влюбена! По всичко личеше, че сър Уолтър приемаше това за прекрасно основание и макар че Елизабет не виждаше нещата в толкова благоприятна светлина, все пак разбираше защо те са се оказали толкова важни в крайна сметка.