Мери нямаше основание да се опасява, че сестра й може да е подготвена за подобна новина. Ан никога не се бе чувствала толкова смаяна. Капитан Бенуик и Луиза Масгроув! Беше прекалено изненадващо, за да повярва веднага и Ан трябваше да направи огромно усилие, за да остане в стаята, да запази спокойствие и да отговаря на въпросите, които й задаваха в този момент. За щастие, околните не проявиха голямо любопитство — сър Уолтър искаше да разбере дали семейство Крофт са пътували с карета с четири коня и дали според нея ще се настанят в такъв квартал на Бат, който ще е достатъчно представителен, че да може да им отиде на гости заедно с мис Елиът, но дори и тези въпроси бяха зададени без особен интерес.
— Как е Мери? — попита Елизабет и продължи, без да дочака отговор: — И какво, моля ви се, може да води семейство Крофт в Бат?
— Идват заради адмирала. Смятат, че може да има подагра.
— Подагра и немощ! — каза сър Уолтър. — Бедният стар човек!
— Дали се познават с някого от тукашното общество? — попита Елизабет.
— Не знам, но предполагам, че нямат познати. Адмиралът е сравнително млад и при неговата професия едва ли може да се очаква, че ще имат познати на такова място.
— Подозирам — каза хладно сър Уолтър — че в Бат адмиралът ще се прочуе по-скоро като наемателят на Келинч Хол. Как мислиш, Елизабет, дали да можем да си позволим да ги представим в Лора Плейс?
— О, не, в никакъв случай. При нашите отношение с лейди Далримпъл като нейни братовчеди трябва да бъдем особено внимателни да не я притесним, като я запознаем с човек, когото не одобрява. Не би имало чак такова голямо значение, ако не бяхме роднини, но при това положение тя ще бъде особено придирчива към всяко наше предложение. Най-добре ще е да оставим семейство Крофт в собствената им среда. Виждала съм няколко души, които изглеждат доста странно и за които са ми казвали, че са моряци. Семейство Крофт могат да общуват с такива като тях.
С това се изчерпи интересът на сър Уолтър и Елизабет към писмото и след като мисис Клей даде своя любезен принос, проявявайки повече внимание към мисис Чарлз Масгроув и нейните малки момчета, Ан най-после бе оставена на спокойствие.
Тя се качи в стаята си и се опита да вникне в същността на нещата. Чарлз имаше всички основания да се пита каква ще е реакцията на капитан Уентуърт. Може би капитанът се бе отказал от съперничеството и от Луиза, бе престанал да изпитва чувства към нея или просто бе открил, че не е влюбен. Ан не би могла да понесе мисълта, че е могъл да прояви безотговорност или предателство към приятеля си Бенуик или нещо подобно, не по-малко недостойно. Щеше й бъде много тежко, ако приятелство като тяхното свърши с разрив по толкова непочтен начин.
Капитан Бенуик и Луиза Масгроув! Пламенната, бъбрива Луиза и унилият, съзерцателен, чувствителен и образован капитан Бенуик никак не приличаха на хора, които си подхождат. Двамата имаха толкова различни разбирания! Каква ли може да е причината за взаимното им привличане? Отговорът се натрапваше директно — всичко бе решено от състоянието, в което бяха изпаднали. По силата на обстоятелствата те прекараха заедно няколко седмици, живееха в тесния кръг на едно и също семейство и особено след заминаването на Хенриета са могли да разчитат единствено на собствената си компания. Луиза бе уязвима заради болестта си, а капитан Бенуик не е бил така неутешим от своята загуба. Ан и преди си бе мислила, че отношение между двамата има нещо общо и за разлика от Мери стигна до съвсем друго обяснение на сегашния развой на събитията — капитан Бенуик просто носеше в сърцето си нежност и я бе насочил към Луиза. Ан в никакъв случай не си позволяваше суетата й да бъде подразнена от отношението на Бенуик, както подозираше Мери. Беше убедена, че Бенуик би откликнал с взаимност на всяка що-годе приятна девойка, която е склонна да му съчувства. Той имаше обичлива душа и трябваше да обича някого.