Ан не виждаше никакви пречки пред тяхното щастие. Пламенната възторженост, с която Луиза се отнасяше към хората от флота бе добро начало, а и не след дълго двамата сигурно щяха да намерят общи допирни точки. Вероятно той щеше да стане по-весел, а тя — да се превърне в страстна поклонничка на Скот и лорд Байрон; може би дори бяха преминали вече този етап и сега и двамата бяха влюбени в поезията. Стори й се забавна мисълта, че Луиза Масгроув ще се превърне в човек с литературни вкусове и склонност към размисли на сантиментална почва, но без съмнение, друго не би могло и да бъде. Онзи ден в Лайм и падането край Коб бяха оказали върху здравето, нервите, дързостта и характера й може би не по-малко влияние, отколкото върху цялостното развитие на съдбата й.
Като извод, в съзнанието на Ан се роди мисълта, че след като една жена е оценила достойнствата на капитан Уентуърт, но въпреки това е предпочела да се омъжи за друг, тази промяна сигурно има обяснение. И ако капитан Уентуърт не бе загубил приятел след подобен годеж, определено нямаше за какво да се съжалява. Не, не от съжаление се бе разтуптяло сърцето на Ан въпреки желанието й и не от съжаление пламваха страните й всеки път, когато си спомняше, че капитан Уентуърт е свободен и необвързан. В душата й трепкаха чувства, които тя направо се срамуваше да анализира, защото толкова наподобяваха радост — безсмислена, неразумна радост!
На Ан много й се искаше да се види със семейство Крофт и когато най-после се срещнаха, по всички личеше, че слухът още не е стигнал до тях. Ан направи своето официално посещение, което после бе върнато, споменаха за Луиза Масгроув, а и за капитан Бенуик, но в думите им нямаше и следа от закачка.
Семейство Крофт си бяха намерили квартира в Гей Стрийт, което напълно удовлетворяваше сър Уолтър. Той не се срамуваше да покаже, че се познава с тях и всъщност мислеше и говореше за семейство Крофт много повече, отколкото адмиралът за него.
В Бат те имаха огромен брой познати, смятаха общуването си със семейство Елиът за чиста формалност и в никакъв случай не намериха за необходимо да им доставят удоволствие по някакъв начин. Адмиралът и жена му се придържаха към навика, който имаха и на село — винаги да бъдат един до друг. Лекарите му бяха наредили да се разхожда заради подаграта и мисис Крофт смяташе за свой дълг да го придружава всяка вечер. Тя би се разхождала така и цял живот, ако бе необходимо за негово добро. На Ан й се случваше да ги види почти при всяко свое излизане. Лейди Ръсел я вземаше сутрин с каретата си и всеки път Ан се мислеше за тях, а после неизменно ги срещаха някъде. Тя знаеше много добре какво изпитват един към друг. За нея те олицетворяха картина на истинско щастие. Не откъсваше поглед от тях, беше й приятно да си представя за какво си говорят, докато се разхождат така един до друг, без да се интересуват от останалите. Не по-малко се радваше когато виждаше адмиралът да разтърсва в приятелски поздрав ръката на някой стар приятел и да започва непринуден разговор, докато двамата биваха малко по малко обграждани от още моряци, а мисис Крофт изглеждаше не по-малко умна и осведомена от насъбралите се офицери.
По принцип Ан беше прекалено заета с лейди Ръсел и почти нямаше време да излезе сама, но една сутрин, десетина дни след пристигането на семейство Крофт, се случи така, че трябваше да остави приятелката си, да слезе от каретата в центъра на града и да се прибере сама в Камден Плейс. По щастлива случайност на Милсъм Стрийт тя срещна адмирала. Беше сам, изправен с ръце на гърба пред витрината на магазин за гравюри, изпаднал в дълбоко съзерцание на някаква картина. Ан не само че можеше да го отмине незабелязано, но й се наложи да го докосне и дори да го извика по име, преди той да се стресне и да я забележи. Когато най-сетне я видя и я позна, в държанието му не се усети обичайното му добродушие и шеговитост.
— Ха, вие ли сте това? Благодаря ви, благодаря. Отнесохте се с мен като с приятел. Както виждате, вторачил съм се тук в една картина. Не мога да не се спра пред този магазин всеки път, когато минавам покрай него. Ама кажете ми сега, това тук прилича ли на кораб? Само го погледнете. Виждали ли сте някога подобно нещо? Всичките ви велики художници ми се струват големи особняци, щом си представят, че някой би посмял да рискува живота си в такава безформена мидена черупка! И въпреки това са издокарали тук двама господа, които са се загнездили в нея съвсем спокойничко и са се вторачили в разни скали и баири, като че не подозират какво може да им се случи в следващия момент! А то няма начин да не им се случи! Къде ли са могли да построят такава лодка — каза той и гръмко се разсмя. — Не бих рискувал да преплувам и локва в такова чудо. Е — той извърна поглед към нея — накъде сте се запътили? Мога ли да ви свърша някаква работа или пък да повървя с вас? Мога ли да помогна с нещо?