— Не, благодаря ви, но за мен ще бъде истинско удоволствие, ако сте в същата посока и ме придружите до някъде. Прибирам се вкъщи.
— Ще ви придружа, с цялото си сърце. Да, да, ще си направим с вас една чудесна разходка, без друго имам да ви кажа нещо. Ето, хванете ме под ръка, ха така — просто не се чувствам удобно, ако не усещам някоя дама до ръката си. Боже, какъв кораб — възкликна той и на тръгване хвърли последен поглед към гравюрата.
— Не споменахте ли, че имате да ми казвате нещо, сър?
— Да, ще ви го кажа след малко, щото виждам да идва насам един приятел, капитан Бригдън му е името; само ще му кажа здрасти, няма да се спираме. Здрасти! На Бригдън му се вижда доста чудно, че вървя не с жена си, а с друга дама. Горкичката, напоследък нещо я стегна ходилото. На едната пета й е излязла пришка колкото тришилингова монета. Ако погледнете отсреща, ще видите срещу нас адмирал Бранд с брат си. И двамата са толкова кекави! Добре, че не са откъм нашата страна на улицата, Софи направо не може да ги понася. Веднъж ми изиграха много жалък номер. Отмъкнаха ми най-добрите момчета. Някой път ще ви разкажа какво точно стана тогава. А ето го и добрият стар сър Арчибалд Дру с внука си. Погледнете нататък, ето, и той ни видя, целува ви ръка, дори ви взе за моя съпруга. Ех, мирът дойде прекалено скоро за юнкер като него! Милият сър Арчибалд! Как намирате Бат, мис Елиът? На нас ни понася много добре. Непрекъснато срещаме някой стар приятел, всяка сутрин улиците като че ли са пълни с близки хора и все се спираме да си поговорим, а когато си тръгнем и се затворим в квартирата, придърпваме креслата до камината и се чувстваме уютно като в Келинч, дори толкова добре, колкото ни беше в Норт Ярмут и в Дийл. И тук вятърът духа по същия начин през един от вградените шкафове.
След като повървяха малко така, Ан се осмели да го попита отново какво има да й каже. Надяваше се, че любопитството й ще бъде удовлетворено, след като свърнат от Милсъм Стрийт, ала й се наложи още доста да почака — адмиралът като че си бе наумил да не започва, преди да са извървели повечето път до тихите улици на Белмонт, а и след като тя не беше мисис Крофт все пак, трябваше да го остави да разказва по своему. Едва след като поеха с бавна стъпка нагоре по Белмонт, той започна:
— Е, сега ще ви кажа нещо, което доста ще ви изненада. Ала първо трябва да ми припомните как се казваше младата дама, за която става дума. Нали се сещате, онази млада дама, за която всички толкова се тревожехме. Дето й се случиха всичките тези работи. Как й беше малкото име, все го забравям…
На Ан й се стори малко неприлично да покаже, че знае за какво става дума още на минутата, както всъщност си беше, ала след малко се окопити и предположи:
— Луиза.
— Така, така, мис Луиза Масгроув, точно така се казва. Ще ми се младите дами на не носят толкова прекрасни малки имена, никога не бих ги забравял, ако всичките се казваха Софи или нещо такова. Ами, знаете ли, всички си мислехме, че тази мис Луиза ще се омъжи за Фредерик, той така я ухажваше ден след ден. Само се чудехме какво чакат още, докато не стана тази работа в Лайм. Тогава стана ясно, че ще трябва да изчакат, докато й се оправи главата. Но дори и тогава нещо не беше съвсем наред. Вместо да стои в Лайм, той хукна чак в Плимут, а после замина да се види с брат си Едуард. И като се върна от Майнхед, веднага тръгна към Едуард, и оттогава все си стои там. Не сме го виждали от ноември месец. Дори и Софи не разбираше какво става. Ала напоследък работите се развиха в доста необичайна насока, защото младата дама, тази същата мис Масгроув, вместо да се омъжи за Фредерик, взе, че предпочете Джеймс Бенуик. Познавате Джеймс Бенуик, нали?
— Да, малко. С капитан Бенуик сме се виждали няколко пъти.
— Е, тя ще се омъжва за него. Какво говоря, може би вече са се оженили, тъй като не виждам какво може да чакат.