— Не, не, имало е друго, което ви е доставило още по-голямо удоволствие. Дори не е необходимо да ми казвате, че сте прекарали много приятно вечерта — чета го в очите ви. Спокойно мога да си представя как са минали тези часове и през цялото време е имало нещо прекрасно за слушане, а в антракта сте водили интересен разговор.
Ан се усмихна бегло и каза:
— И това ли се чете в очите ми?
— Да, аз поне го виждам. По лицето ви личи, че снощи сте били заедно с някой, когото смятате за най-прекрасния човек на света и който в момента ви интересува много повече от всички останали, взети заедно. Ан пламна и не успя да каже нищо.
— При това положение можете да си представите колко високо оценявам вашата любезност — продължаваше мисис Смит — че сте дошли да ме посетите тази сутрин. Наистина е много мило, че дойдохте да си поговорим, след като имате къде-къде по-приятни неща, с които да запълните времето си.
Ан почти не я чу. Все още бе смаяна и силно смутена от проницателността на приятелката си, не можеше да проумее как е възможно да е разбрала за капитан Уентуърт. След кратка пауза мисис Смит рече:
— Бъдете така добра да ми кажете, дали мистър Елиът вие казал, че се познаваме? Знае ли той, че съм в Бат?
— Мистър Елиът! — повтори Ан и стреснато вдигна поглед. Трябваше й само миг, за да открие грешката на своята приятелка. Разбра всичко още на секундата и това й помогна да се овладее и да се почувства в безопасност. След малко промълви, вече с много по-спокоен тон:
— Познавате ли се с мистър Елиът?
— Някога се познавахме отблизо — отговори мрачно мисис Смит — но сега отношенията ни като че ли прекъснаха. Мина много време, откакто се видяхме за последен път.
— Не знаех нищо за това, пък и вие не сте го споменавали преди. Ако знаех, с радост бих попитала мистър Елиът за вас.
— Да ви призная — каза мисис Смит с обичайния си бодър тон — точно това би ми доставило огромно удоволствие. Искам да поговорите с мистър Елиът за мене. Искам да предизвикате интереса му към моята личност, защото той би могъл да ми помогне много, а ако вие имате добрината да си го поставите за цел, моя скъпа мис Елиът, той непременно ще се заинтересува.
— Бих била щастлива да го сторя. Предполагам, не се съмнявате в желанието ми да ви бъда поне малко от полза — отговори Ан, — но подозирам, че смятате влиянието ми върху мистър Елиът за по-силно, отколкото е всъщност. Убедена съм, че по един или друг повод сте останали с погрешни впечатления. Аз съм просто роднина на мистър Елиът и ако в качеството си на такава има нещо, за което мога да го помоля, сигурна съм, че без всякакво колебание ще го споделите с мене.
Мисис Смит я изгледа проницателно и каза усмихната:
— Предполагам, че малко избързвам, моля да ме извините. Трябвало е да изчакам малко по-официална информация. А засега, моя скъпа мис Елиът, ви моля да ми дадете знак кога ще мога да поговоря с вас по тези въпроси. Може би следващата седмица? Позволете ми да си мисля, че със сигурност дотогава всичко ще бъде решено и аз ще разчитам на добрата съдба на мистър Елиът, за да направя собствените си егоистични кроежи.
— Не — отговори Ан — не следващата седмица, не и по-следващата, нито пък още по-следващата. Уверявам ви, няма да бъде решено нищо от такъв характер, за какъвто намеквате. Нямам никакво намерение да се омъжвам за мистър Елиът. Не ми е ясно какви са причините да си мислите такова нещо?
Мисис Смит отново я изгледа със сериозен и проницателен поглед, а после се усмихна, поклати глава и възкликна:
— О, как ми се иска да ви разбера! Как бих искала да науча към какво се стремите! Далеч съм от мисълта да ви обвинявам в жестокост, когато му дойде времето. Но дотогава, нали знаете, ние жените никого нямаме предвид когото и да било — това е нещо, което си остава дълбоко в нас. Отказваме на всеки мъж до момента, в който той ни предложи ръката си. Но защо е нужно да проявявате жестокост? Позволете ми да кажа добра дума за моя… не бих казала сегашен приятел, по-скоро — за моя някогашен приятел. Къде можете да намерите по-изгодна партия? Има ли някъде по-приятен мъж и по-голям джентълмен от него? Позволете ми да ви препоръчам мистър Елиът. Сигурна съм, че не може да сте чули нищо лошо за него и от полковник Уолис, а нима някой го познава по-добре от полковника?
— Моя скъпа мисис Смит, съпругата на мистър Елиът е починала едва преди шест-седем месеца. Не е възможно да очаквате, че той ще започне да ме ухажва.
— О, ако това е единственото ви възражение — извика мисис Смит с ироничен тон — мистър Елиът е извън всяка опасност и не бива да се притеснявам за съдбата му. Просто не ме забравяйте, след като се омъжите за него, това е всичко. Кажете му, че съм ваша приятелка и тогава той съвсем няма да приеме като огромни усилията, които ще му струва помощта му към мен, както естествено ще му се види сега. Той самият е много зает и има толкова неща за уреждане, че желанието му да ме избягва или да се отърве от мен изглежда съвсем естествено. Може би деветдесет и девет души от сто биха постъпили като него. Разбира се, той не би могъл да знае колко е важна помощта му за мен. Е, скъпа мис Елиът, надявам се и вярвам, че ще бъдете много щастливи. Мистър Елиът има достатъчно разум да оцени достойнствата на жена като вас. Спокойствието ви никога няма да бъде разрушено така, както се случи с мен. По отношение на всички материални въпроси няма да имате никакви грижи, а можете да сте сигурна и за характера му — мистър Елиът не би се оставил да го подведат, никой няма да му повлияе така, че в крайна сметка да остане разорен.