— Не — каза Ан — в никакъв случай не допускам с братовчед ми да се случи подобно нещо. По всичко личи, че той е решителен и хладнокръвен и определено не се поддава на опасни влияния. Аз наистина много го уважавам и нищо, което съм видяла у него досега, не може да разколебае това мое отношение, но трябва да призная, че го познавам съвсем от скоро, а той не е човек, в когото можеш да вникнеш по-отблизо след кратко познанство. Начинът, по който говоря за него, не може ли да ви убеди, мисис Смит, че за мен той не е от особено значение? Със сигурност не изпитвам никакви чувства. Честна дума, той наистина не означава нищо за мен. Ако някой ден ми предложи ръката си (а аз нямам основания да си мисля, че има такива намерения), няма да я приема. Можете да ми вярвате, че няма да приема. Уверявам ви, мистър Елиът няма нищо общо с удоволствието ми от концерта снощи, както предполагате. Не е мистър Елиът, най-малко мистър Елиът е този, който…
Тя замълча, съжалила веднага за думите си и силно поруменя, но и много по-малко от това би било съвсем достатъчно за мисис Смит. Приятелката й не би повярвала толкова скоро в липсата на шансове за мистър Елиът, ако не се бе досетила, че в сърцето на Ан има друг. Тя бързо съобрази, че не може да има друго обяснение, а в нетърпението си да избегне по-нататъшните й въпроси в тази насока, Ан я запита защо е била толкова сигурна в женитбата за мистър Елиът, кой й внушил подобна мисъл и откъде е чула за това.
— Кажете ми, защо мислите така?
— Тази мисъл ми дойде веднага щом научих колко време прекарвате заедно — отговори мисис Смит — и ми се стори, че, които познават добре и двама ви, това биха преценили, че една бъдеща женитба ще е много изгодна за вас. Може да бъдете сигурна, че всичките ви познати виждат вашите отношения в такава светлина, но аз самата до преди два дни не знаех нищо по въпроса.
— И какво всъщност научихте тогава?
— Забелязахте ли жената, която ви отвори при вчерашното ви посещение?
— Не, не беше ли това мисис Спийд, както обикновено или прислужницата? Не обърнах особено внимание.
— Това беше моята приятелка мисис Рук — сестра Рук, която напоследък изпитва силно желание да ви види, изгаря от любопитство и се зарадва, като разбра, че може да ви отвори и да ви види. Тя се върна от Малборо Билдингс в неделя и ми съобщи, че ще се омъжвате за мистър Елиът. Самата мисис Уолис й го казала, а според мен тази дама е доста надежден източник. В понеделник вечерта стоя при мен повече от час и ми разказа цялата тази история.
— Цялата история! — повтори Ан и се засмя. — Според мен от няколко дреболии и основаните на тях безпочвени изводи едва ли е могла да създаде много дълга история.
Мисис Смит не отговори.
— Но макар и да няма и капка истина в това, което се говори за някакви мои намерения спрямо мистър Елиът — отговори Ан след малко — много ще се радвам да ви помогна с нещо, което мога да сторя за вас. Да му кажа ли, че сте в Бат? Или да му предам нещо?
— Не, благодаря ви, определено не. За момент се разгорещих под влияние на погрешните си впечатления и исках да насоча вниманието ви към някои обстоятелства, но при това положение на нещата по-добре да не ви занимавам с това. Не, благодаря ви, не искам да ви създавам главоболия.
— Струва ми се, казахте нещо в смисъл, че познавате мистър Елиът от много години, нали?
— Така е.
— Още преди неговата женитба?
— Да, когато се запознахме, той още не беше женен.
— И… действително ли го познавате добре?
— Много добре.
— Така ли! Разкажете ми, моля ви, какъв е бил той тогава. Много ми е интересно да разбера какъв е бил като млад. Беше ли същият, какъвто е сега?