— По онова време — отговори мисис Смит — Елиът си бе поставил за цел да забогатее и то много по-бърз начин, отколкото би му дало възможност изучаването на правните науки. Определено си бе наумил да натрупа състояние чрез женитба. Никак не му се искаше да разруши бъдещето си чрез неблагоразумен брак и зная, че беше съвсем сигурен (дали основателно или не, не мога да кажа) в намерението на баща ви и сестра ви, с всичките им покани и учтиви жестове, да оженят бъдещия наследник на имението за младата дама, а представите му за богатство и независимост категорично се разминаваха с подобна идея. Мога да ви уверя, че само това е причината да се отдръпне от тях. Самият мистър Елиът ми разказа всичко това, той нямаше тайни от мен. Стори ми се малко необичайно, след като дойдох в Бат, вашият първи и най-сериозен кандидат за женитба се оказа именно братовчед ви и че благодарение на него зная нещо за баща ви и сестра ви. Някога той ми бе говорил за едната мис Елиът, а аз все си мислех за другата.
— Може би вие, в такъв случай, сте говорили на мистър Елиът за мене? — възкликна Ан, внезапно поразена от тази мисъл.
— Точно така, аз често съм му говорила за вас. Беше ми приятно да се похваля с достойнствата на моята Ан Елиът, макар че, смея да твърдя, тогава вие бяхте много по-различна от сега…
Тя побърза да се поправи съвсем навреме.
— Точно това ми каза и мистър Елиът снощи — възкликна Ан. — Сега всичко си идва на мястото. Каза ми, че много е слушал за мен, а аз не можех да се сетя откъде, но сега разбирам от кой е източникът на информация. Какви невероятни неща е склонен да мисли човек, когато е засегнато любимото му „его“! Колко лесно може да сбърка! Моля ви да ме извините, че ви прекъснах. И тогава мистър Елиът се ожени само заради парите, така ли? И може би това ви е накарало да погледнете на него в съвсем различна светлина?
Мисис Смит се поколеба.
— О, това е толкова нормално. В светските среди един брак по сметка е нещо твърде обикновено и не може да изненада никого. По онова време бях много млада, а и хората около мен бяха също така млади, лекомислени, жизнерадостни и без особени скрупули в постъпките си. Живеехме само заради удоволствията. Сега вече гледам на живота по съвсем друг начин — времето, мъката и болестта много ме промениха, но в ония дни не виждах нищо укорително в постъпките на мистър Елиът. „Да постъпиш така, както е най-добре за самия тебе“ беше общоприето правило.
— Но тя не е ли бе с много ниско потекло?
— Да, и заради това аз също се противопоставих на тази женитба, но той не ми обърна внимание. Пари, пари — това беше единственото, което го интересуваше. Баща й търгуваше с добитък, а дядо й бил касапин, но само по себе си това все още не означава нищо. Тя беше прекрасна жена, с добро образование и бе възпитана в семейството на свои роднини. Случило се така, че веднъж попаднала в една и съща компания с мистър Елиът и се влюбила в него, а от негова страна нямаше никакви пречки или предразсъдъци по отношение на нейния произход. Преди да се реши на подобна стъпка, той бе съсредоточен единствено върху мисълта как да се добере до парите й. Можете да ми вярвате, че както и да гледа на общественото си положение в момента, на времето той изобщо не ценеше такива неща. Възможността да наследи имота в Келинч си имаше своето значение, разбира се, но не даваше и пет пари за семейната чест — на нея гледаше като на нещо, не по-съществено от тор. Често съм го слушала да заявява, че ако титлата баронет се продаваше, всички щяха да си я купят за по петдесет лири — заедно с девиза, герба, името и парадния костюм, но сега не бих искала да повторя и половината, което съм чула от него по този въпрос. Няма да е честно, но въпреки това сигурно се нуждаете от доказателство, защото това, което чухте досега, са само мои твърдения, нали? Аз мога да ви предложа и доказателство.
— Не, мила мисис Смит, наистина не се нуждая от такова нещо — извика Ан. — Не ми казвате нищо, което да противоречи на представата ми за него отпреди няколко години. То по-скоро потвърждава онова, което аз самата съм чула и мислила за него. Повече ме интересува защо сега е толкова различен.
— Все пак аз самата искам да съм спокойна, затова ви моля да бъдете така добра и да позвъните за Мери. Всъщност не, чакайте — може би ще бъдете така любезна да отидете сама в спалнята ми и да ми донесете малката подплатена кутийка, която държа на горния рафт в шкафа.
Ан разбра, че приятелката й много държи на това и направи каквото искаха от нея. Донесе кутийката и я сложи пред нея, а мисис Смит въздъхна, отключи я и каза: