Най-силното чувство, което изпитаха при вида им, беше изненада. Ан се зарадва, а и на другите не им беше чак толкова неприятно, щом като веднага успяха да си сложат благоприлична маска на гостоприемство, а след като се разбра, че най-близките им роднини нямат намерение да отседнат в къщата, сър Уолтър и Елизабет стигнаха едва ли не до сърдечност и се справиха достойно с положението. Дошли в Бат за някой и друг ден заедно с мисис Масгроув и бяха отседнали в Уайт Харт — това поне се разбра веднага, но докато сър Уолтър и Елизабет показваха на Мери другата гостна и се топяха при нейната възхита, Ан не можа да изтръгне от Чарлз и една свястна дума за пътуването, нито обяснение на някои многозначителни усмивки и намеци на Мери, че са дошли по работа, а също и на явното му смущение, когато го попита кои са пристигнали с тях.
Едва по-късно разбра, че освен тях двамата са дошли мисис Масгроув, Хенриета и капитан Харвил. Чарлз й разказа всичко много ясно и сбито, което беше в нрава му. Идеята се зародила най-напред в главата на капитан Харвил, който трябвало да свърши някаква работа в Бат. Казал им това преди седмица, и тъй като ловният сезон бил свършил, а Чарлз пък искал да се занимава с нещо, той предложил да замине с него. Това много допаднало на мисис Харвил, тъй като съпругът й щял да има компания, но Мери не могла да понесе мисълта да остане сама и така се измъчила, че ден-два създавала обстановка на такова напрежение, че всички си мислели, че е настъпил краят. Тогава се намесили баща му и майка му — мисис Масгроув искала да види някои стари приятелки в Бат, а и това би било чудесна възможност да купят сватбени рокли за Хенриета и сестра й — с две думи, станало така, че за да облекчат капитан Харвил, Чарлз и Мери били прикрепени към групата на свекърва й, което удовлетворявало всички. Пристигнали предишния ден късно през нощта. Мисис Харвил, децата, капитан Бенуик и Луиза останали в Апъркрос.
Ан малко се изненада, че отношенията на Хенриета с годеника й са напреднали толкова, че трябваше и на нея да се купуват тоалети за сватбата. Беше предполагала, че по въпроса за материалните възможности на Чарлз Хейтър ще възникнат известни затруднения и това ще отложи женитбата, но Чарлз й каза, че съвсем наскоро (след последното писмо от Мери) младият Хейтър бил поканен от свой приятел да заеме поста заместник свещеник в една енория, което му даваше добри перспективи. Като имали предвид сегашните му доходи и почти сигурната възможност за постоянно назначение, двете семейства се разбрали да изпълнят желанието на младите. Сватбата щеше да се състои след няколко месеца, почти едновременно с тази на Луиза.
— А и службата на Хейтър никак не е лоша, — добави Чарлз, — само на двайсет и пет мили от Апъркрос, и местността е чудесна — там са най-хубавите земи в Дорсетшир. Намира се точно по средата на най-хубавите ловни полета в кралството, които принадлежат на трима едри земевладелци и всеки гледа да надмине другите в своето усърдие и грижи за земята. Чарлз Хейтър можел да вземе препоръки поне до двамата от тях, но нали си го знаете, той не държи много на такива неща, — забеляза зет й. — А и кръвта му не е достатъчно гореща за лов, това му е най-лошото.
— Колко се радвам, — възкликна Ан, — толкова е хубаво, че всичко се е наредило така добре и двете ви сестри ще се омъжат на добро място. Те винаги са били толкова добри приятелки, че щастието на едната в никакъв случай няма да предизвика завист у другата, но при това положение ще имат еднакви възможности да живеят спокойно и материално обезпечени. Надявам се, че баща ви и майка ви много се радват и за двете.
— О, да! Баща ми би искал господата да бяха малко по-заможни, но всичко останало много му допада. Нали знаете, че пари при пари отиват. Е, омъжва две дъщери наведнъж, а това не е много приятно, защото трябва да се ограничи в много неща. В никакъв случай не искам да кажа обаче, че сестрите ми нямат право да са доволни. Съвсем редно и те да получат своя дял от наследството, а за себе си мога определено да кажа, че той винаги е бил много добър и щедър баща. На Мери никак не й харесва избраника на Хенриета. Вие знаете, че никога не го е обичала. Не мисля, че е права, нито че може да оцени имота в Уинтроп, макар че все се опитвам да я убедя, че трябва да държи на такива неща. С времето се очертава бракът им да бъде още по-сполучлив в материално отношение, а и аз винаги много съм харесвал Чарлз Хейтър, точно затова смятам, че в момента трябва да бъда на негова страна.
— Прекрасни родители като мистър и мисис Масгроув — възкликна Ан — би трябвало да са наистина щастливи от сватбите на дъщерите си. Сигурна съм, че правят всичко възможно за своите деца. Да попаднат на такива добри съпрузи е истински божи дар. Баща ви и майка ви нямат никакви предразсъдъци, които често са били причина за нещастието и грешките не само на младите, но и на хора, много по-зрели от тях. Надявам се, че Луиза напълно е оздравяла?