— Няма нищо, ще се оправя — отвърна Стьопа и гребна с вилицата топченце ориз с парченце сурова риба тон (ядеше суши винаги с вилица).
— Това е темата — продължи Мюс — за сблъсъка между двете изконни начала в руската душа. Едното е добро, глупаво, дори тъпичко, а бе, юродиво, както се казва. Другото начало, напротив, е могъщо, яростно и безжалостно-непобедимо. Като се сливат в символичен брак, те взаимно се оплодотворяват и придават на руската душа неизчерпаемата й сила и дълбочина.
Стьопа попи устните си със салфетката и хвърли поглед към акуратните цицки на събеседничката си.
— Хм, бива — каза той. — И какво общо имат промените?
— Точно тук почва най-интересното — отговори Мюс. — Значи глупавото начало в руския градски фолклор години наред е представено от ръждясалия „Запорожец“. А непобедимото начало — от бандитския „Мерцедес-600“, който запорожецът нахаква изотзад на едно кръстовище, след което започва новоруският дискурс. Няма нужда да обяснявам какво е символичното значение на кръстовището — това е и Кръстът Господен, и житейски кръстопът, и розата на ветровете… Има много причини, поради които народната душа сключва брак със самата себе си именно на кръстопът. Да ти го разтегна ли по-широчко?
Понякога Мюс все пак използваше калки от английски.
— Не, няма нужда — каза Стьопа. Не искаше да слуша за символичния брак — думите „бандитски“, „изотзад“ и „дискурс“ в едно изречение нещо не го кефеха. Въпросът беше, че опитите на Мюс да му обясни значението на думата „дискурс“ не се бяха увенчали с успех и единствената асоциация, която се пораждаше у него, беше с българската дума „кур“, аналога на великия руски трибуквеник, поради което „дискурс“ му приличаше на някакъв дисконтов пенис от България. И поради това смисълът на фразата ставаше заплашително-многозначителен.
— В случая е важно, че днес този символичен брак протича в нова форма. Социолозите още не са разбрали нищо, но фолклорът вече е отразил настъпилата промяна. Виждаме я и във вица за мерцедеса-шестстотин и черната волга. Както сочи анализът му, двете изконни начала — тъповатото и непобедимо-могъщото — получават нови репрезентации в народната менталност. Парадигматичният скок е точно тази революция в съзнанието. Разбираш ли?
— Горе-долу — каза Стьопа. — Кой виц?
— Не го ли знаеш? — възкликна Мюс. — Значи мерцедесът се нахаква на кръстовището в някаква волга с тъмни стъкла, бандитът изскача от мерцедеса, почва да ги троши с приклада и изведнъж гледа — вътре полковник от ФСБ. „Ей, другарю полковник — вика, — чукам, чукам, а вие не отваряте… Къде да откарам парите?“
Стьопа не се засмя — дори напротив, уни. Мюс поясни:
— И най-интересното в този виц е, че след него не се предвиждат други. Той, така да се каже, е като победата от онази песен — една за всички.
— Какъв ти виц — въздъхна Стьопа. — Това си е животът…
Той също с цялата си кожа усещаше повея на вятъра на промените, макар и да не можеше да намери такива чудесни думи като Мюс, за да го опише.
Животът се променяше. Бандитите се разкараха от бизнеса, изчезнаха неизвестно къде като плъхове пред стихийно бедствие. По инерция все още фучаха по шосетата с вулгарно скъпите си коли и смъркаха кокаин в бароковите си дворци, но все по-често на важните рандевута и от двете страни идваха лица с пагони, които като че ли на шега си отдаваха чест, щом се видеха — и не беше много ясно могат ли такива мероприятия да се наричат рандевута. Засега тези нови полъси изобщо не вееха покрай Стьопа. И внезапно една ясна априлска сутрин директно в офиса му се натресоха двамината страшни братя Иса и Муса.
Стьопа веднага разбра, че нещо се е сговнило. Иса и Муса не се бяха обадили предварително и изглеждаха разтревожени. И двамата бяха небръснати и ако това отиваше на младия вълк Муса, на плейбоя Иса сивата четина по брадичката изобщо не му тичаше. С нея приличаше на дърт овчар, намерил клубно сако в останките на паднал в планината самолет. Освен това братята миришеха на кисела пот — явно не се бяха къпали от дни.
— Хайде с нас, Стьопа — каза Иса.
В гласа му звучеше такъв спокоен фатализъм по отношение на съдбата на всички околни, че Стьопа чак в колата разбра, че може би би могъл и да откаже. Или не би могъл? Беше късно да гадае — братята го сложиха на предната седалка, седнаха на задната и наредиха на шофьора да кара към центъра. И по целия път тихо спореха за нещо — явно продължаваха недовършения си разговор. Стьопа с всички сили се вслушваше в разговора им и се мъчеше да разбере какво го чака и какви са плановете на братята. Но за това не беше казана нито дума. А и той не разбираше почти нищо от думите, които чуваше през шума на двигателя. Иса казваше: