— Не знаех. Откъде можех да знам, че са… такова де… въртящи се финансови терористи?
Лебедкин пак се засмя; и на Стьопа пак му стана кофти.
— Не, Степан Аркадиевич — каза Лебедкин. — Те не са финансови терористи. Финансовият терорист си ти.
— Тоест как така?
— Ами така, на. Помисли малко.
Стьопа почна да мисли. Яснотата дойде доста бързо.
— Аха — каза той. — Аха… Май разбирам. Разбирам, нали?
— Разбираш — каза Лебедкин и кимна.
— И ако е да, тогава какво? Лебедкин погледна майора свързочник.
— Е как да му се сърдиш на такъв готин образ? Правилно е казал класикът: „и може да си свестен ти и без да си лежал в затвора“.
— А, бъркаш — каза майорът свързочник. — Не е „свестен“, а „честен“.
Настъпи пауза. Слухът на Стьопа вече се беше възстановил почти изцяло и той чуваше бученето на колите на улицата. Някакво дете извика:. „Не ща, ма, тьпачко!“. Някъде високо бръмчеше самолет.
— Е, като за пръв път да му простим ли? — попита най-после Лебедкин.
Майорът се почеса по главата и каза:
— Ами да му простим. Стига да спре да се занимава с тероризъм.
— Чу ли, Степан Аркадиевич? — Лебедкин строго погледна Стьопа. — Значи никакъв тероризъм повече. Не се шегувам.
— Разбирам — скромно каза Стьопа. — Ще се старая. Научете ме на новия живот.
— Срещаме се веднъж месечно — каза Лебедкин. — Както казвал Негово величество Александър Павлович, ще ви управлявам също като баба — нали я гледах през ключалката, хе-хе-хе-хе… Така че отпусни се, Степан Аркадиевич, отпусни се. Business as usual. А бе щом те видях, веднага разбрах, че нямаш нищо общо с тия смрадливци. Значи ако имаш проблеми със закона или обратно, обаждай се. Ето ти мобилния ми телефон.
И Лебедкин пусна на масата една картичка, после каза дружелюбно:
— Разбрахме се, нали? Стьопа кимна.
Лебедкин взе папката, от която преди малко бяха измъкнали спътниковата снимка, и извади друг лист.
— Подписвай тогава. — И го сложи пред Стьопа. — Да мога да се отнеса до арбитража, ако стане нещо, хе-хе-хе-хе…
Стьопа погледна какво му дават. На масата имаше бланка с кратък печатен текст:
Меморандум за намерения
Долуподписаният Степан Аркадиевич
Михайлов разбрах всичко
Подпис:
Стьопа понечи да попита как така Лебедкин има лист с вече напечатаното му име, след като не го е канил на тази среща, но не попита. Отчасти защото не искаше пак да чуе странния смях на капитана. А отчасти защото подобна постъпка щеше да е в разрез с духа на меморандума за намерения и щеше да покаже, че все още не е разбрал всичко. А всичко му беше ясно. Той въздъхна, погледна към бара и лакираната лодка на него (кой знае защо, му заприлича на чеченска погребална ладия) и извади от джоба си автоматична писалка „Mont-blanc“.
34
Касапницата в „Якитория“ изпълни душата на Стьопа с ужас и омерзение, каквито изпитва-всеки нормален човек от близостта на насилствена смърт. Въпреки това той изплува от кървавия купел пълен със сили и оптимизъм. Причината беше проста: смяната на чеченците с Лебедкин стана на трети април, тоест на трето число на четвъртия месец. Числото „34“ просто не би могло да се прояви по-ясно, освен ако не се въплътеше в месия с три крака и четири ръце. Затова, когато парадигматичната промяна най-после дойде, тя породи у Стьопа същия възторг, с който навремето поетът Маяковски пише, че няма съмнение — това е неговата революция!
Новото дойде при Стьопа с голямо закъснение. Постоянната му близост с Иса и Муса му беше пречила да повярва в реалността на настъпващите в страната промени. Сега, когато бе освободен от дразнещото им присъствие, хоризонтът му се струваше безоблачно чист. Но съмнението все пак се спотайваше на дъното на душата му: Стьопа знаеше, че когато пишат датата, в чужбина първо слагат месеца, а чак после деня, и тогава излизаше, че животът според новите правила му вещае едно най-истинско „43“. С тази мисъл обаче не можеше да се живее и Стьопа не искаше дори да почва да я обмисля.
Вятърът на смъртта, който го беше облъхнал, временно го направи смел — той разбра, че не се е страхувал от това, от което е трябвало да се страхува, и както често става, до следващия му силен уплах не го беше страх изобщо от нищо. Точно с това можем да обясним безразсъдния поздрав, който прати на новата епоха. Мюс имаше един познат рекламаджия — наричаше го „циничния специалист“ и много го хвалеше в професионален смисъл. Стьопа купи един рекламен щит на Рубльовското шосе, точно там, където се отбиваше пътят към вилата му, и накара да сложат на него емблемата на ФСБ — щит и меч, плюс измисления от специалиста текст: „ЩИТ HAPPENS!“2
2
От англ.