Най-силно го плашеше дори не това, че в живота му неканено се появяваше числото „43“, около което се съсредоточаваше злото. Той знаеше, че светлината и сянката са неразделни. Проблемът беше в друго. Понякога му беше трудно да разбере с какво си има работа — с четиридесет и три или с тридесет и четири. Като гледаше снимката на „Титаник“ например, той веднага забелязваше четирите комина и трите промеждутъка между тях. Това си беше „43“ и не бяха нужни никакви доказателства. А и да бяха нужни, съдбата на кораба сама по себе си беше доказателство.
От друга страна, вилицата, с която всяка сутрин си хапваше бекон с яйца, също имаше четири зъба и три промеждутъка между тях. Но той открай време виждаше в тази комбинация числото „34“, което зареждаше с позитивна енергия всяка хапка. В такива случаи беше безполезно да се търси рационално обяснение.
Логиката и здравият разум впрочем все пак имаха място в живота. Но влизаха в действие не тогава, когато трябваше да се вземе решение, а когато то вече беше взето. И бяха необходими единствено да дадат на решението убедителна обосновка.
Ръката със свит палец означаваше „43“, когато я гледаше от вътрешната страна. А от външната означаваше „34“. Стьопа го виждаше без никаква логика. Но не знаеше защо е така. И тогава на помощ идваше разумът. Той му казваше например следното: нокътят прилича по нещо на стъкло на мотоциклетна каска или на забрало на космически шлем. Затова, когато дава добър знак, дланта един вид се обръща към него. А когато я обърнеш и се види сгънатият, все едно победен палец, това е лоша поличба — „43“. Но Стьопа не се съмняваше, че ако подсъзнанието подредеше числата на обратно, логиката и здравият разум пак щяха да измислят нещо. Затова се отнасяше към тях с добродушна ирония, като към информационните проститутки от телевизора, и не ги приемаше сериозно. И може би точно по тази причина постигна успех в бизнеса, където рационалността решава всичко единствено според дилетантите.
34
Бизнесът на Стьопа почна обикновено — с търговия с компютри в късната горбачовска епоха. Любимото му число имаше достатъчно простор, нелюбимото също. Стьопа особено строго контролираше договорите, в чиито поредни номера изскачаше „43“, а пък ако това число се повтореше, изобщо отказваше да ги подписва — намираше си всякакви, често съвсем смехотворни предлози — каквото и както и да крещяха съдружниците и клиентите му. При доставките винаги се стараеше партидите да са по 34 („Така ни ги доставят — обясняваше на клиент, поръчал сто бройки например. — И утре пак толкова, а вдругиден — остатъкът“). Ако партидите бяха съвсем малки, се мъчеше да ги разпредели така, че първия ден да изпрати три бройки, а на следващия — четири. След това правеше пауза, за да не би случайно да се получи „43“. Имаше си много такива технологии.
Тъй като целият страх, който изработваше душата му, беше насочен към отношенията му с числата, Стьопа почти не се боеше от бандитите. Е, плашеше го мисълта, че могат да го прострелят с колт 43-ти калибър, но подобна вероятност беше малка. Понякога поредната поява на мутрите по някакъв начин съвпадаше с появата на омразното число и тогава Стьопа се държеше като най-обикновен пъзлив комерсант. Бандитите обаче, които си мислеха, че са го уплашили те, можеше да си изпатят.
Един път в бизнеса му се намесиха гастролиращи в Москва чеченци — някакви си урусмартанци. Стьопа анализира думата и чрез сложни изчисления, свързани с поредния номер на буквите в азбуката и реда им в самата дума, намери в нея да се повтаря два пъти „43“ — и се съгласи с всичките им искания. Сутринта обаче, като повтори изчисленията, разбра, че е сбъркал. Провери ги още два пъти и се обади на своите хора, също чеченци — двама братя с библлейските имена Иса и Муса. И когато урусмартанците дойдоха за парите, се проведе кратък хералдичен диалог, по време на който Иса и Муса разстреляха гостите с два броя „Стечкин“ — куршумите бяха изпилени на кръст. Урусмартанците принадлежаха към враждебен тейп1.
Кръстовете на куршумите нямаха никакво отношение към християнството — когато попаднеше в тялото, такъв куршум не го пробиваше и не излиташе, а разцъфваше като космата оловна роза и отхвърляше събеседника назад, без да му оставя онези няколко секунди дееспособност, които често развалят всичко на света. В резултат Стьопа се прослави като пресметлив и жесток човек с желязна ръка, човек, който не само може да прати разните там нахалници на среща с Аллах, но е способен дори да скара чеченци с чеченци.
1