Выбрать главу

Щом видя това, Драги ми господине си подви опашката и търти да бяга. Кога стигна до нас, ние му викаме: Драги ми господине, ти май се изплаши от войската? Кой, аз ли! Не се е родил още тоя, дето ще ме изплаши мене, драги ми господине. Не се е родил още!

Чир го подкача: Тъй както те гледам, Драги ми господине, ти само дето целия свят не си закачил с твоите забележки. Ще го закача и забележка също ще му направя. Никак не ми мига окото!… Той се завъртява да огледа целия свят и започва да му вика отгоре: Ало, драги ми господине, къде си се втурнал така през просото? Но целият свят дори и не поглежда врабеца, ами си гледа своята работа и върви право през просото.

И без такива не може драги ми господине!

Информация за текста

© Йордан Радичков

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мирослава Георгиева

Издание: Йордан Радичков. Ние, врабчетата. Разкази, „Народна младеж“, С. 1968

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11496]

Последна редакция: 2009-05-03 12:20:00