III
Понякога си мисля за това ли е говорил Кришна —
между другите неща, — или е просто начин да се каже същото:
че бъдещето е повехнала песен, Царска роза или лавандулова вейка
от носталгично съжаление за тях, които още не са тук да съжаляват,
затисната между жълтеещи листа на книга още неотваряна.
И пътят нагоре е пътят надолу, и пътят напред е пътят назад.
Не можеш да приемеш това без смущение, но то е сигурно —
това, че времето не е лечител: пациента вече го няма.
Когато влакът тръгва и се настаняват пътниците,
с плодове, списания и делови писма
(изпращачите им вече са напуснали перона),
лицата се отпускат от мъчението в облекчение,
в сънния ритъм на стотина часа.
На път, пътешественици! Не за да избягате от миналото
в друг живот или в някакво бъдеще,
вие не сте същите хора, които напуснаха оная гара
или които ще пристигнат на последната спирка,
сега, когато релсите теснеят, плъзгат се зад вас една към друга;
също на палуба на тътнещ презокеански кораб,
когато гледате как дирята се разширява бяла зад вас,
не трябва да мислите „свърши се миналото“
или „бъдещето е пред нас“.
След свечеряване, в платната и антените,
глас припява от шумящата мида на времето,
(но не за ухото и не на някакъв език):
„На път, вие, които мислите, че пътешествате;
вие не сте онези, зад които пристанището
се отдалечаваше, нито онези, които ще слязат на сушата.“
Тук, между по-близкия и по-далечния бряг,
когато времето се е оттеглило, гледайте към бъдещето
и към миналото с еднакво чувство.
В миг, който не е миг на действие или на бездействие,
това е, което можете да получите: „Сред каквато сфера на битието
съзнанието на човека е насочено изцяло
в часа на смъртта“2 — това е единственото действие
(а часът на смъртта е всеки миг),
и не мислете за плода на действието.3
На път!
„О, пътешественици! О, мореплаватели,
вие, стигналите до пристанище, и вие, чиито тела
ще изстрадат разпита и присъдата на морето
или на друго някакво събитие, това е истинската ви цел.“
Тъй и Кришна поучаваше Арджуна
на бойното поле.
Не на добър час,
а само на път, пътешественици.
IV
Господарке, чието светилище е на носа на кораба,
моли се за всички, които плават, които
имат работа с риба, и тези,
които се занимават със законна търговия
и които ги превозват.
Повтори една молитва също
за всички жени, видели синовете си или съпрузите
да отплуват, без да се завръщат:
Figlia del tuo figlio4
Царице на небесата.
Също се моли за тях, които са били по кораби
и е свършило пътуването им сред пясъка, върху морските устни,
или в тъмното гърло, което не ще ги отхвърли,
яли другаде, където няма да ги стигне пак на морската камбана
непрестанният зов за молитва.
вернуться
2
Според Бхагавадгита, древноиндийската философска поема, чиито герои са бог Кришна и Арджуна човек добива след смъртта това, за което мисли в часа на смъртта, остава в тази сфера на битието.