V
Общуването с Марс и разговарянето с духове,
разказите за живота на морското чудовище,
съставянето на хороскопи и гадаенето
по вътрешности на животни или кристал,
откриването на болести по подписа, оформянето
на биографии по гънките на дланта,
трагедии — по пръстите; извличането на поличби
чрез жребий или чаени листа, разбулването на неизбежното
чрез карти за игра, залъгването с пентаграми
или барбитурати, или дисекцирането
на повтарящия се образ до предсъзнателни страхове —
изучаването на утробата или гроба, или сънищата, всичко това са
обичайни забавления, опиати и статии по вестниците:
и винаги ще бъдат, някои от тях особено
когато има национални бедствия или затруднения
някъде — по бреговете на Азия или на Еджуеър Роуд.
Човешкото любопитство търси минало и бъдеще
и се придържа към това измерение. Но да се намери
пресечната точка на безвременното
с времето — това е работа за светеца.
И не всъщност работа, а по-скоро нещо дадено
и отнето — в пожизнена смърт от любов,
плам, жертвеност и себеотрицание.
За повечето от нас съществува само случайният
миг — мигът във времето и вън от времето,
пристъпът на безумие, когато си изгубен в сноп от слънце,
дивата мащерка невиждана, зимната светкавица
или водопадът, или музика, така дълбоко чута,
че изобщо не е чута, ала ти си тази музика,
докато музиката трае. Това са само намеци и догадки,
намеци, последвани от догадки; а останалото
е молитва, ритуал, дисциплина, мисъл и действие.
Намекът полуотгатнат, дарът полуосъзнат е Въплъщението.
Тук е невъзможният съюз
между сферите на битието.
Тук и минало, и бъдеще
са победени и примирени.
Иначе делата са движение
на нещо, което е движено —
без свой вътрешен източник,
тласкано от бесовски, демонски
сили. Правилното действие
е свобода от минало и бъдеще.
За повечето от нас това е
стремеж непостижим през живота.
И не сме победени само
защото не сме правили опити:
Ние, доволните накрая,
ако завръщането ни нахрани
(близо до тисовия5 корен)
живота на смислена почва.