Той се пресегна към един ключ и откачи една от баластните тежести, за да намали скоростта на спускане. Тридесет метра над дъното той откачи още една, което придаде на подводния апарат почти идеална нулева подемна сила. След това той включи трите тласкача, монтирани върху външните краища на долните сфери.
Бавно дъното се появи през нефритения мрак с начупен, неравен наклон. Една странна черна скала, която бе нагъната и усукана в най-невъзможни форми, се простираше, докъдето им стигаше погледът.
— Спуснахме се край един поток лава — каза Планкет. — Ръбът е на около километър пред нас, след това следват още триста метра надолу до дъното на падината.
— Разбрано — отвърна Нокс.
— Какви са всички тези скали с форма на червеи? — попита Стейси.
— Ръкави от лава — отговори Салазар. — Получават се, когато огнената лава навлезе в студеното море. Външният слой изстива и образува тръба, през която течната лава продължава да тече.
Планкет натисна и включи с крак системата за височинно позициониране, която автоматично държеше подводницата на четири метра над наклоненото дъно. Докато се плъзгаха над набразденото лице на платото, те забелязаха следи от пълзящи дълбоководни организми в пръснатите тук-таме локви тиня, дошли вероятно от крехките морски звезди, скариди или други дълбоководни организми, които се спотайваха в тъмнината отвъд светлината на прожекторите.
— Пригответе се — каза Планкет. — След малко се спускаме.
Няколко секунди след предупреждението му дъното отново изчезна в черния мрак и подводният апарат се наклони напред и започна да пада надолу, като поддържаше разстоянието си от четири метра от стръмната стена на каньона.
— По моите уреди вие сте на пет хиляди триста и шестдесет метра дълбочина — проехтя гласът на Нокс по подводния телефон.
— Точно така, по моите също — отвърна Планкет.
— Когато стигнете дъното на падината — каза Нокс, — ще се намирате върху равнината на разломната зона.
— Близо е до ума — измърмори Планкет, фокусирал вниманието си в командния пулт, компютърния екран и един видеомонитор, който сега показваше терена под шейната за приземяване на „Олд Герт“. — Къде другаде бихме могли да отидем, по дяволите.
Изминаха дванадесет минути, след което пред тях започна постепенно да се показва едно плоско дъно и апаратът отново се хоризонтира. От сферата се завихриха подводни частици, един лек поток ги пое и разпръсна като снежинки по вятъра. Снопът светлина от прожекторите осветяваше в широк кръг вълнообразното пясъчно дъно. Пясъкът не бе пуст. Дебел слой от хиляди черни предмети с кръгла форма като стари оръдейни гюлета покриваше морското дъно.
— Манганови гранули — заобяснява Салазар, сякаш изнасяше лекция. — Никой не знае с точност как са се образували, но се предполага, че ядрото им може да се е образувало от зъби на акули или от ушни кости на китове.
— Имат ли някаква стойност? — попита Стейси, като задейства системата си от фотоапарати и камери.
— Освен мангана те са ценни и с малките си количества кобалт, мед, никел и цинк. Предполагам, че тези залежи могат да се простират на стотици мили по протежение на разломната зона, а стойността им може да достигне до осем милиона долара на квадратен километър.
— При условие, че можете да ги изгребете от повърхността, която е на пет километра и половина над тях — добави Планкет.
Салазар посочи на Планкет посоката, в която да започнат изследването и „Олд Герт“ се понесе безшумно над постлания с килим от гранули пясък. След малко нещо проблесна от лявата им страна. Планкет направи лек завой към предмета.
— Какво виждаш? — попита Салазар, като вдигна поглед от приборите си.
Стейси надзърна надолу.
— Топка! — възкликна тя. — Огромна метална топка със странни скоби по нея. По мое мнение диаметърът й е три метра.
Планкет не й отдаде голямо значение.
— Трябва да е паднала от някой кораб.
— Не е било твърде отдавна, ако се съди по липсата на корозия — отбеляза Салазар.
Внезапно те съзряха широка ивица от чист пясък, в която нямаше нито една гранула, сякаш някаква огромна прахосмукачка бе минала веднъж през средата на дъното.
— Права линия! — възкликна Салазар. — По морското дъно не съществуват такива неща като дълги прави линии.