Стейси зяпна в удивление.
— Твърде е съвършена и точна, за да бъде направена от нещо друго, а не от човек.
Планкет поклати глава.
— Невъзможно, не и на тази дълбочина. Нито една инженерна компания на този свят не е в състояние да разработва подводни находища в бездната.
— Също както и никакво разместване на земните пластове, за което съм чул, не би могло да прокара чист и прав път по морското дъно — заяви категорично Салазар.
— Тези вдлъбнатини в пясъка, които вървят успоредно на краищата на пътя, изглеждат така, сякаш са направени от огромната топка, която открихме.
— Добре тогава — измърмори скептично Планкет. — Що за машини биха могли да изгребат дъното на такава дълбочина?
— Някаква огромна хидравлична драга5, която изсмуква гранулите по тръби до един шлеп на повърхността — започна да теоретизира Салазар. — От години тази идея се подхвърля насам-натам.
— Както и пилотирания полет до Марс, но все още не е построена ракета, която може да стигне дотам. Както и чудовищната драга. Познавам много хора, специалисти в областта на корабното машиностроене, но не съм чул дори и най-лек намек от тяхна страна за такъв проект. Нито една операция за разработване на подводни находища с подобна величина не може да бъде опазена в тайна. Ще бъде необходима една флотилия от поне пет кораба на повърхността и дълги години упорит труд на хиляди хора. Всичко това не може да стане, без да бъде открито от минаващи кораби или от спътници.
С безизразно лице Стейси погледна Салазар.
— Може ли да се установи кога е станало?
Салазар сви рамене.
— Може да е вчера, може да е било преди години.
— Но кой тогава? — попита Стейси с неопределен тон. — Кой може да стои зад такава технология?
Никой не отговори веднага. Откритието им не се поместваше в общоприетите представи. Те гледаха втренчено празната ивица с невярващ поглед и мълчаха, обзети от страх пред неизвестното. По гърбовете им запълзяха студени тръпки.
Накрая Планкет даде отговор. Отговор, който сякаш дойде отдалеч, извън подводницата.
— Никой на тази земя. Никой, който е бил създаден по човешки образ и подобие.
4
Стеен изпадна в силен емоционален шок. Той гледаше безмълвно мехурите, които се образуваха по ръцете му и трепереше неудържимо, почти обезумял от шока и внезапния болезнен спазъм в корема. Той се сви надве и повърна, като си поемаше дъх на пресекулки. Сякаш всичко го бе връхлетяло изведнъж. Сърцето му започна да прескача, а тялото му пламна в треска.
Чувстваше се прекалено отпаднал, за да се върне обратно до свързочното помещение и да предупреди Корволд. Когато капитанът на норвежкия кораб не получеше отговор на сигналите си към Стеен, той щеше да изпрати втори спасителен екип, за да видят какво се е случило. Още хора щяха да умрат безсмислено.
Сега Стеен бе прогизнал от пот. Той впи поглед в колата с вдигнатия капак и очите му се изцъклиха от непозната омраза. Обзе го унес и полудялото му съзнание видя в стоманата, тапицерията и гумите пред него едно неописуемо зло.
Опитвайки се за последен път да се изправи срещу бедствието, Стеен изля отмъщението си върху неодушевеното превозно средство. Той измъкна от колана си автоматичния „Стейр“, който бе намерил в каютата на капитана и вдигна дулото. След това натисна спусъка и заби куршумите в предния край на колата.
На два километра на изток, капитан Корволд гледаше „Дивайн стар“ през бинокъла си, когато корабът се взриви и изчезна, изпарявайки се пред очите му, които мигнаха за последен път.
Изригна чудовищно огнено кълбо със син блясък, чиято мощ бе по-силна от слънчевата. Бели горещи газове избухнаха и за миг покриха участък с диаметър четири километра. От кондензиралите пари се образува един полусферичен облак, който се разпростря като огромна гъба, чиято вътрешност бързо бе изгорена от огненото кълбо.
Повърхността на морето хлътна надолу и образува падина, подобна на купа с ширина триста метра. След това в небето се издигна един огромен стълб, състоящ се от милиони тонове вода, от чиито стени бликаха хоризонтално хиляди гейзери, всеки един от тях с големината на „Нарвик“.
От огненото кълбо тръгна и се понесе стремително една ударна вълна, която приличаше на разширяващ се пръстен около Сатурн и летеше напред със скорост близо пет километра в секунда. Тя удари „Нарвик“, смилайки кораба в безформена маса.
5
Плаващо съоръжение за издълбаване на подводно дъно и разработване на подводни находища. — Б.пр.