Единственият отговор бе тишината. Всички връзки между „Инвизибъл“ и „Олд Герт“ бяха прекъснати. Сбъднаха се най-лошите му страхове. Каквато и сила да бе поразила изследователския кораб, тя се бе движила през водата и бе смазала подводницата, която и без това бе подложена на невероятно налягане.
— Мъртви — прошепна той. — Смачкани на пюре.
Вниманието му внезапно се върна към спътниците му на кораба и той им извика. В отговор чу само стона и стърженето на метала в умиращия кораб. Обърна очи към отворената врата и фокусира поглед в пет трупа, проснати върху палубата. Те бяха застинали в грозни и вдървени пози, като изхвърлени непотребни чучела на манекени.
Той седеше пронизан от мъка и недоумение. Смътно почувства как корабът потрепери конвулсивно, кърмата се завъртя и се плъзна под вълните, сякаш бе хваната във водовъртеж. Около него всичко започна да се тресе. „Инвизибъл“ се канеше да поеме своя път към бездната.
Вътре в него се надигна жаждата за живот и той запълзя нагоре по една наклонена палуба твърде замаян, за да чувства болката от раните си. Обзет от паника, Нокс се втурна през вратата към платформата на крана, като заобикаляше мъртвите тела и прескачаше изпотрошените метални части, които се въргаляха навсякъде. Шокът отстъпи мястото си на страх, който се загнезди като една твърда, растяща буца в него.
Той стигна до изкривените останки от релинга. Без да поглежда назад, той ги прекрачи и се спусна в очакващото го море. На няколко метра от него във водата подскачаше част от счупена дървена щайга. Той заплува сковано към нея, докато не я докопа, след което я пъхна под мишница и се остави водата да го носи. Една тогава той се обърна и погледна „Инвизибъл“.
Той потъваше откъм кърмата, носът му се бе извисил над тихоокеанските вълни. За миг спря така, сякаш искаше да отплава към облаците, след което започна да се плъзга назад все по-бързо и по-бързо, за да изчезне накрая, оставяйки няколко плаващи отломки и водовъртеж от разпенена вода. Скоро всичко утихна. Последните следи бяха само няколко мехурчета, обагрени в цветовете на дъгата от разлятото масло.
Обезумял, Нокс претърси с поглед морето за останалите членове на екипажа на „Инвизибъл“. Сега, след като стоновете на потъващия кораб бяха заглъхнали, над морето се бе настанила зловеща тишина. Нямаше нито спасителни лодки, нито глави на плуващи в морето хора.
Той се оказа единственият оцелял от една страшна, необяснима трагедия.
5
Под повърхността ударната вълна се движеше в разширяващ се кръг през плътната вода, с приблизително шест хиляди и петстотин километра в час и смазваше всякаква морска флора и фауна по пътя си. Стените на каньона спасиха „Олд Герт“ от мигновена гибел. Те се извисяваха над подводницата и я предпазиха като щит от главната ударна сила на разширяващото се налягане.
Въпреки това подводницата бе хваната в мощен водовъртеж, който я завъртя и раздруса силно. В един момент тя заемаше хоризонтално положение, в следващия започваше нескончаемо да се преобръща от турбулентните потоци, подобно на футболна топка, ритната с всичка сила. Издутият отсек, съдържащ главните акумулатори и двигателните системи, се удари в подобните на камъни гранули, пропука се и се сплеска от огромното налягане. За щастие, люковете на двата края на свързващата тръба издържаха, иначе водата щеше да нахлуе в сферата на екипажа със силата на топовен изстрел и да ги смачка на кърваво пюре.
Шумът от експлозията дойде по подводния телефон като гръмотевичен тътен, почти в съзвучие с грохота от бързодвижещата се ударна вълна. След като те отминаха, в бездната стана измамно тихо. След малко спокойствието бе нарушено отново от стържене и стонове на разкъсан метал. Разбитите кораби потъваха надолу през водните дълбини, като се гърчеха и свиваха, за да се ударят накрая в дъното, вдигайки огромни облаци от тиня с формата на гъба.
— Какво става? — извика Стейси, като сграбчи здраво стола си с ръце, за да не изхвърчи от него.
Дали от шок или от тотална всеотдайност към работата си, Салазар и за миг не отмести очите си от своя пулт.
— Това не е земетресение. Приборът го дава като смущение на повърхността.
След повредата на тласкачите Планкет загуби изцяло управление над „Олд Герт“. Единственото, което можеше да стори, бе да седи безпомощен и безучастен, докато подводният апарат подскачаше и се удряше в дъното, покрито с манганови гранули. Машинално той извика по подводния телефон, като прескочи всички позивни и общоприети процедури при воденето на такива разговори.