Джордън винаги намираше за забавно това мъчително безпокойство, което обземаше политиците, когато над тях надвиснеше криза. Нямаше политик, който да притежава закалената твърдост и опит на хората от разузнаването, един от които бе и директорът на централното разузнаване. Те упорито отказваха да зачитат или да приемат факта, че Джордън и сродните нему служби притежават огромна власт, с която могат да управляват и дирижират международните събития.
Джордън кимна на президента, който се извисяваше над него с цяла глава и седна. Спокойно и както се струваше на другите, мъчително бавно, той постави на пода един голям кожен куфар, какъвто обикновено носеха счетоводителите, и го отвори. След това извади от него една папка, която съдържаше доклада.
— Имаме ли кризисна ситуация? — попита нетърпеливо президентът. Той използва официалния термин за опасност, която застрашава живота на цивилното население, каквато например бе една ядрена атака.
— Да, сър, за нещастие.
— Какво е положението?
Джордън погледна доклада просто за ефект. Той вече бе успял да научи наизуст тридесетте му страници.
— Точно в единадесет часа и петдесет и четири минути в северния Тих океан, на около деветстотин километра североизточно от остров Мидуей е станала експлозия с огромна сила. Един от шпионските ни спътници „Пирамидър“ е заснел с камери избухването и атмосферното смущение и е регистрирал ударната вълна посредством тайни хидрофонни шамандури. Данните са били предадени директно в Агенцията за национална сигурност, където са били анализирани. Те са били последвани от показанията на сеизмологичните станции, свързани със системата НОРАД, която на свой ред препредала информацията на експертите от ЦРУ в Лангли.
— И заключението? — избърза президентът.
— Всички са единодушни, че експлозията е била ядрена — спокойно каза той. — Нищо друго не може да бъде с такива големи мащаби.
С изключение на Джордън, който изглеждаше така спокоен, сякаш гледаше някоя сапунена опера по телевизията, изражението на останалите трима души в Овалния кабинет със сигурност стана повече от мрачно, когато ужасяващата дума най-после бе изречена на глас.
— Обявихте ли тревога ДЕФКОМ? — попита президентът, имайки предвид степените за бойна готовност при ядрена тревога.
Джордън кимна.
— Позволих си волността да наредя НОРАД да премине на тревога ДЕФКОМ трета степен, с готовност за преминаване на ДЕФКОМ втора степен в зависимост от реакцията на Съветите.
Никълс погледна Джордън.
— Изпратихте ли самолет?
— Преди двадесет минути от военновъздушната база „Андрюс“ излетя един разузнавателен самолет „Каспър“ CP-90, за да извърши оглед и събере допълнителни данни.
— Сигурни ли сме, че ударната вълна е била причинена от ядрена експлозия? — попита вицепрезидентът, мъж скоро прехвърлил четиридесетте, който бе прекарал само шест години в Конгреса, преди да бъде издигнат на втория по важност пост. Типичен политик, той бе несведущ в областта на разузнаването и събирането на информация.
Джордън поклати глава.
— Сеизмографните уреди регистрираха силен импулс, чиято стойност отговаря на мощта на ядрена детонация. Трусовете след едно земетресение утихват по-бавно. Компютърната обработка потвърждава този факт. Ще имаме една доста точна представа за енергията в килотонове, след като „Каспър“ събере радиационни проби от атмосферата.
— Някакви предположения?
— Докато не се получат всички данни, най-добрите предположения са между десет и двадесет килотона.
— Достатъчни да изравнят Чикаго със земята — измърмори Никълс.
Президентът се страхуваше да зададе следващия въпрос и се колебаеше.
— Възможно ли е… възможно ли е някоя от нашите собствени атомни подводници да е експлодирала?
— Началникът на главния щаб на военноморските сили ме увери, че в радиус от петстотин километра от мястото на събитието не е имало нито един наш съд.
— Може би е руски?
— Не — отговори Джордън. — Аз уведомих моя съветски колега Николай Голанов. Той се закле, че всичките съветски атомни кораби и подводници в Тихия океан са налице и съвсем естествено обвини нас за произшествието. Въпреки че съм сто процента сигурен, че той и неговите хора знаят, че това не е вярно, те няма да признаят, че и те са в неведение като нас.