Ударът не беше толкова лош, колкото беше очаквал Пит. Той и „Големият Бен“ бяха преживели спускането с парашутите здрави и невредими. Той върна седалката в изправено положение и веднага започна да проверява всички захранващи системи, безкрайно щастлив при вида на зелените лампички, които започнаха да светват една след друга върху пулта с приборите и съобщението върху компютърния монитор, че няма повреди. После включи външните прожектори и ги завъртя нагоре. Куполите на два от парашутите бяха останали отворени, но третият се беше усукал и омотал около собствените си въжета.
Пит бързо насочи вниманието си към екрана на компютъра, докато натискаше съответните клавиши, които щяха да му позволят да следи спускането. По екрана започнаха да се нижат цифри и се появи предупредително съобщение. СДГП падаше в тъмната бездна със скорост шестдесет и един метра в минута. Според предварителните изчисления максималната скорост трябваше да бъде четиридесет и два. „Големият Бен“ се носеше надолу с деветнадесет метра в минута по-бързо.
— Имаш ли време за разговори? — прозвуча в слушалките на Пит приглушеният глас на Сандекър.
— Сблъсках се с малък проблем — отвърна Пит.
— Парашутите? — попита Сандекър. В гласа му се долавяше страх от отговора.
— Единият се омота и челното съпротивление намаля.
— Каква е скоростта ти на спускане?
— Шестдесет и един.
— Лошо.
— На мен ли ще обяснявате!
— Такъв обрат на нещата беше предвиден. Мястото, където ще се приземиш, беше избрано, защото дъното е гладко и покрито с мека слоеста утайка. Въпреки твърде голямата ти скорост на спускане, ударът ще бъде по-лек от този в повърхността на водата.
— Ударът не ме притеснява — каза Пит, като внимателно следеше телевизионния монитор, чиято камера беше насочена надолу, под бързо потъващия СДГП. — Тревожа се, че тридесеттонната машина може да се окаже заровена в десетина метра тиня. Без скрепер „Големият Бен“ не може да изгребе тинята и да си пробие път като „Големият Джон“.
— Ще те измъкнем — обеща Сандекър.
— А какво ще стане с операцията?
Гласът на Сандекър толкова утихна, че Пит едва успя да го чуе.
— Ще свием знамената…
— Почакайте — рязко заяви Пит. — Дъното вече се вижда.
В мрака се открои мръснокафявият цвят на морското дъно. Той загрижено наблюдаваше как лишеният от растителност терен стремително се носи към камерата. СДГП се удари в утайката и потъна в нея като юмрук в пандишпанов сладкиш. В студената черна вода се вдигна огромен облак, който закри всичко наоколо.
На борда на самолета, сякаш едновременно обладани от едно и също опасение, очите на Джордино и Сандекър се срещнаха над апаратурата за свръзка. С изопнати и мрачни лица те зачакаха следващото обаждане на Пит.
Гневът отдавна беше напуснал Джордино след освобождаването му от тоалетната, която временно се беше превърнала в негов затвор. Сега, докато чакаше новини за съдбата на своя приятел в морските дълбини, той изпитваше единствено силно безпокойство.
Далеч долу Пит не можа веднага да прецени дали СДГП беше затрупан от утайката. Единственото му усещане беше сякаш някаква голяма тежест го притиска към седалката. Нямаше никаква видимост. Камерите и външните прожектори показваха само кафеникава тиня. Нямаше никакъв начин да разбере дали кабината за управление беше покрита с тънък слой утайка, или се намираше погребана на пет метра под подобната на плаващ пясък тиня.
За щастие, куполите на парашутите бяха попаднали в течение със скорост три възела, което ги беше отнесло встрани от СДГП. Пит натисна бутона, който освобождаваше куките, закачени към дебелите въжета на парашутите.
Той задейства ядрените енергийни системи и приведе „Големият Бен“ в режим „движение напред“. Пит почувства вибрациите от огромните гъсенични вериги, които забиха шиповете си в утайката и започнаха да се въртят. В продължение на близо минута нищо не се случи. Струваше му се, че веригите само се въртят около водещите ролки, но липсваха всякакви признаци за наличие на теглителна движеща сила в посока напред.
После „Големият Бен“ се отмести надясно. Пит извърши необходимите корекции с приборите за управление и отново обърна СДГП наляво. Той почувства как машината леко се премести напред. Той повтори цялата процедура, обръщайки огромната машина наляво и надясно и най-сетне, сантиметър по сантиметър, тя пое напред, набра инерция и увеличи скоростта на придвижването си.