— Не ми е познато това име — каза вицепрезидентът. — Той от КГБ ли е?
— Голанов е началник на Управлението за международна и държавна сигурност към Политбюро — търпеливо обясни Джордън.
— Може да лъже — предположи Никълс.
Джордън му хвърли един пронизителен поглед.
— Николай и аз се познаваме от двадесет и шест години. Може малко да сме увъртали и хитрували, но никога не сме се лъгали един друг.
— Щом не сме ние и не са Съветите — размишляваше президентът, като гласът му странно утихна, — кой може да е тогава?
— Най-малко десет други нации притежават бомбата — каза Никълс. — Всяка една от тях може да е провела ядрен опит.
— Малко е вероятно — отвърна Джордън. — Не можеш да държиш подготовката в тайна от нашите и западните разузнавания. Подозирам, че ще открием, че това е било просто една злополука, някакво ядрено устройство, което никога не е било планирано да бъде взривено.
Президентът изглеждаше замислен за момент, след което попита:
— Знаем ли от каква националност са били корабите в района на експлозията?
— Все още не разполагаме с всички подробности, но изглежда, че в това са били замесени три кораба, или поне са били невинни наблюдатели. Един норвежки товаро-пътнически лайнер, японски автотранспортен кораб и британски научноизследователски кораб, който е извършвал дълбоководни изследвания.
— Трябва да е имало жертви.
— Фотоснимките от нашите спътници преди и след взрива показват, че всичките три кораба са изчезнали. Предполага се, че са потънали по време на експлозията или непосредствено след нея. Много е съмнително дали има оцелели. Ако не са били поразени от огненото кълбо и ударната вълна, то силната радиация ще ги довърши за много кратко време.
— Предполагам, че се планира спасителна акция — каза вицепрезидентът.
— Военноморски единици от Гуам и Мидуей са получили нареждане да отплават за района.
Президентът се загледа продължително в килима, сякаш виждаше нещо там.
— Не мога да повярвам, че англичаните тайно са извършили ядрен опит, без да ни уведомят. Министър-председателят никога не би сторил това зад гърба ми.
— В никакъв случай не са и норвежците — каза твърдо вицепрезидентът.
Лицето на президента придоби озадачен израз.
— И японците не са. Няма никакво доказателство, че те някога са направили атомна бомба.
— Устройството може да е било откраднато — предположи Никълс — и тайно транспортирано от нищо неподозиращите норвежци или японци.
Джордън сви безцеремонно рамене.
— Не смятам, че е било откраднато. Бих обзаложил едномесечната си заплата, че едно разследване ще докаже, че то е било умишлено пренасяно до определено местоназначение.
— Кое е то?
— Едното от две калифорнийски пристанища.
Всички погледнаха Джордън, изпълнени със смразяващи предположения. Съзнанието им започваше да осъзнава чудовищността на проблема.
— „Дивайн стар“ е плавал от Кобе за Лос Анджелис с над седем хиляди автомобила „Мурмото“ — продължи Джордън. — „Нарвик“, превозващ сто и тридесет пътника и разнообразен товар от корейски обувки, компютри и кухненски уреди, е отплавал от Пусан за Сан Франциско.
Президентът се усмихна леко.
— Това ще намали, макар и с малко, търговския ни дефицит.
— Боже господи — промърмори вицепрезидентът, като клатеше глава. — Каква ужасяваща мисъл. Чужд кораб да внася контрабандно атомна бомба в Съединените щати.
— Какви са ти препоръките, Рей? — поиска да узнае президентът.
— Да изпратим незабавно разузнавателни екипи на мястото. За предпочитане е потъналите кораби да бъдат изследвани от военноморски съдове, специализирани в подводни спасителни операции. Така ще се открие кой кораб е превозвал бомбата.
Президентът и Никълс си размениха многозначителни погледи. След това президентът погледне Джордън.
— Мисля, че адмирал Сандекър и неговият технически екип за океанографски проучвания от НЮМА са по-подходящи за подобна дълбоководна операция. Ще оставя на теб, Рей, да ги инструктираш.
— Ако мога най-почтително да изразя несъгласието си, сър. Ако използваме флота, ще можем да пазим по-плътна информационна завеса над събитието.