Цубой беше коленичил сковано върху бамбукова рогозка, присвил леко юмруци, отпуснати върху бедрата му. Беше облечен в скъп делови костюм, но на краката му нямаше обувки. Той леко се поклони, когато изображението на президента се появи пред него.
— Искали сте да установите диалог с мен, мистър Цубой? — започна президентът.
— Точно така — отвърна Цубой, грубо отказвайки да се обърне към президента с титлата му.
Президентът реши да говори по същество.
— Вие определено привлякохте вниманието ми с онази ядрена експлозия в Уайоминг. Може би тя трябваше да представлява някакво послание?
Въздействието на думите на президента се подсилваше от неговото привидно безразличие. Опитен политик, президентът беше тънък познавач на човешкия характер. Той веднага забеляза ясно доловимата напрегнатост в очите на Цубой и заключи, че позицията, от която японецът се опитва да налага условията си, не е подплатена с необходимата сила.
Корифеят в областта на международните финанси и безспорен наследник на престъпната промишлена империя на Сума се опитваше да изглежда спокоен и невъзмутим, ала мълчанието на президента, последвало експлозията, го беше притеснило. Той и Йошишу не можеха да разберат защо държавният глава на практика не й беше обърнал никакво внимание.
— Можем да си спестим многословните излияния, господин президент — заяви Цубой. — Вие знаете за нашите технически постижения и превъзходство в областта на отбранителните технологии. Сигурен съм, че сенатор Диас и членът на Конгреса мис Смит, както и хората от вашето разузнаване вече са ви съобщили за нашето съоръжение на остров Сосеки.
— Добре съм запознат с вашия център „Дракон“ и проекта „Кайтен“ — отговори президентът, като не пропусна да забележи, че Цубой не спомена Хидеки Сума. — И дълбоко грешите, ако смятате, че няма да наредя нанасянето на масиран ответен удар в случай, че имате неблагоразумието да взривите още някоя от вашите коли бомби.
— Нашите първоначални намерения не включваха избиването на милиони хора — твърдо заяви Цубой.
— Знам какви са били намеренията ви, мистър Цубой. Само опитайте и ще имате вашия Армагедон.
— Ако искате с подобна абсолютно безразсъдна постъпка да останете в историята като най-голямото чудовище след Адолф Хитлер, тогава нямам какво повече да кажа.
— Сигурно сте имали да ми кажете нещо, иначе защо се свързахте с мен?
Цубой замълча, а после бързо продължи:
— Имам определени предложения, които искам да поставя на масата.
— Готов съм да ги изслушам.
— Ще отмените издирването на колите. Ако още някоя бъде открита, ще изпратим сигнали за взривяване. И тъй като вие веднъж вече сте използвали такова оръжие срещу моя народ, уверявам ви, че няма да се поколебая да взривя останалите бомби в населени градове.
Президентът полагаше огромни усилия да потисне все по-нарастващия си гняв.
— В такъв случай резултатът ще бъде равен. Вие ще избиете няколко милиона от нас, ние ще изтребим цялото ви население.
— Не, няма да направите това. Хората на великата бяла християнска Америка няма лесно да се примирят с такава жестокост.
— Не всички от нас са бели или пък християни.
— Малцинствата, които подкопават основите на вашата култура, няма да подкрепят позицията ви.
— Те обаче също са американци.
— Въпреки всичко моят народ е решен и готов да умре в името на новата империя.
— Това е долна лъжа! — рязко възкликна президентът. — До този момент вие със Сума и останалата част от вашата гангстерска банда сте действали тайно. Японците нямат представа, че сте заложили живота им на карта, за да спечелите надмощие в световната икономика. Те не биха рискували страната им да бъде унищожена заради кауза, в основата на която стои алчността на неколцина престъпници. Вие не говорите от тяхно име, нито от името на вашето правителство.
По лицето на Цубой премина едва доловима усмивка и президентът разбра, че е бил изигран.
— Вие лесно можете да предотвратите това ужасно и за двете страни изтребление, като приемете предложенията ми.
— Имате предвид искания.
— Приемете го, както желаете.
— Кажете какво искате — заяви президентът. Гласът му беше започнал да звучи напрегнато. Той беше загубил инициативата и се гневеше на себе си.