По високата колкото триетажно здание опашна плоскост имаше следи от куршуми. Тя се беше откъртила и лежеше на няколко метра зад и встрани от основния корпус. Картечното гнездо в опашния отсек беше разбито и надупчено от куршуми, а ръждясалите дула на двадесетмилиметровите оръдия се бяха забили в калта.
Алуминиевите повърхности на дългия тридесет метра, подобен на тръба корпус бяха покрити с лепкава кал и корица, но поставените в рамки стъклени плоскости, които опасваха носовата част, все още бяха прозрачни. А малкото дяволче, изрисувано под страничния прозорец откъм страната на пилота, беше удивително чисто, без следи от накип или морска растителност. Пит би могъл да се закълне, че малките като мъниста очи отвърнаха на погледа му, а устните се разтегнаха в сатанинска усмивка.
Той беше достатъчно опитен, за да не позволи на въображението си да се развихри и да си представи скелетите на екипажа, все още насядали по местата си, с черепи с увиснали челюсти, застинали в гробовно мълчание, с празни и невиждащи очни кухини. Пит беше прекарал достатъчно време под водата, плувайки през потънали съдове, за да знае, че меките органични вещества на човешкото тяло изчезваха първи, бързо погълнати от обитателите на морското дъно. После идваше ред на костите, които постепенно се разтваряха в ледения студ на солената вода. Колкото и странно да изглеждаше, дрехите се разпадаха последни, особено кожените пилотски якета и ботуши. С течение на времето изчезваха дори и те, както и целият самолет.
— Виждам целта — съобщи той на Сандекър, който се намираше в летящия в тъмнината на нощта С-5.
— В какво състояние е? — бързо долетя до него безплътният глас на Сандекър.
— Едното крило е силно повредено. Опашката се е откъртила, но основният корпус е непокътнат.
— Бомбата се намира в предния бомбен отсек. Ще трябва да разположиш „Големият Бен“ косо, там където челният ръб на крилото се съединява с фюзелажа. После направи прорез през горната част на самолета.
— Тази вечер късметът е на моя страна — каза Пит. — Дясното крило е извито назад и позволява лесен достъп до вътрешността. Мога да заема идеална позиция, за да срежа преградите отстрани.
Пит започна да маневрира със СДГП, докато стрелите на манипулаторите му надвиснаха над предния бомбен отсек на самолета. Той пъхна ръката си в подобно на ръкавица устройство за задействане, което по електронен път управляваше механичните стрели и избра диска за многопосочно рязане на метал, един от трите инструмента, монтирани към шийката на левия манипулатор. Като боравеше със системата така, сякаш тя представляваше продължение на собствената му длан и ръка, той подготви и замери разреза на един монитор, който даваше проекция на вътрешните сечения на конструктивните компоненти на самолета. Той можеше да извърши трудните операции, като ги наблюдаваше на видеоекран, който показваше заснетите от няколко ъгъла кадри в едър план, вместо да разчита на прякото наблюдение през прозрачната носова част. Той нагласи и опря диска към алуминиевата обшивка на самолета и програмира размерите и дълбочината на прореза в компютъра. После включи инструмента и започна да наблюдава как той се впи в тялото на „Демоните на Денингс“ с точността на хирургически скалпел.
Ситните зъбци на бързо въртящия се диск се забиха в остарелия алуминиев корпус с лекотата, присъща на бръснач, който се забива в модел на планер, направен от балсово дърво. Нямаше искри, липсваше типичното нажежаване до червено, което възниква в резултат на триенето. Металът беше твърде мек, а водата — твърде студена. Скосените опори и сноповете обжичващи кабели също бяха срязани без проблеми. Когато след петдесет минути прорезът най-сетне беше готов, Пит задейства насрещния манипулатор и го насочи напред. Към шийката му беше монтирано голямо устройство за захващане, от което стърчаха подобни на щипци окончания.
Захващащото устройство се вряза в алуминиевата обшивка и спря до конструктивната преграда, щипците се затвориха и стрелата бавно се издигна нагоре и назад, като откърти голямо парче от страницата и горната част на самолета. Пит внимателно завъртя манипулатора на деветдесет градуса и много бавно положи откъснатата отломка в тинята, като се стараеше да не вдигне облак от утайка, който щеше да му попречи да вижда.