Сега той разполагаше с отвор с размери три на четири метра. Бомбата от типа „Дебеланко“ с кодово име „Майчино дихание“ се виждаше ясно отстрани. Тя висеше зловеща и здраво закрепена със скоба към регулируеми напречни опори.
На Пит все още му оставаше да си пробие път през секциите на ниския и тесен проход, който минаваше над бомбения отсек и свързваше пилотската кабина с картечното гнездо в средата на бомбардировача. Част от него беше частично свалена, същото се беше случило и с тесните проходни платформи в бомбения отсек, за да може огромната бомба да се побере във вътрешността на самолета. Освен това трябваше да отреже и направляващите релси, които бяха монтирани, за да не се повреди стабилизатора на бомбата по време на спускането.
И този път операцията протече гладко. Оставащите препятствия скоро бяха струпани накуп върху отрязаните отломъци. Следващата част от изваждането на бомбата криеше най-големи опасности.
От „Майчино дихание“ сякаш лъхаше на смърт и разруха. Дълга девет фута и с диаметър пет фута, размерите, които й бяха дали при построяването й, тя изглеждаше като огромно, дебело и грозно яйце, боядисано от ръждата, с четири стабилизатора, разположени на деветдесет градуса един от друг и с цип по средата.
— Добре, залавям се с бомбата — докладва Пит на Сандекър.
— Ще трябва да използваш двата манипулатора, за да я свалиш и пренесеш — каза Сандекър. — Според старите замервания тя е тежала близо пет тона.
— Трябва ми една стрела да срежа скобата и напречните опори.
— Напрежението ще бъде твърде голямо за един манипулатор. Той не може да удържи бомбата, без да се повреди.
— Знам това, но трябва да чакам, докато срежа скобата, преди да сменя отрезния абразивен диск с устройството за захващане. Чак тогава ще посмея да направя опит за повдигане.
— Задръж — нареди му Сандекър. — Ще проверя и веднага ще ти се обадя.
Докато чакаше, Пит постави инструмента за рязане на мястото му и фиксира захващащото устройство към ухото за окачване под скобата.
— Дърк?
— Слушам, адмирале.
— Остави бомбата да падне.
— Повторете пак.
— Срежи кабелите на скобата и остави бомбата да падне. „Майчино дихание“ е бомба от имплозивен тип и може да издържи на силен удар.
При вида на ужасяващото чудовище, което се поклащаше само на няколко метра пред него, Пит си представи избухващото огнено кълбо, което постоянно показваха в документалните филми.
— Чуваш ли ме? — попита Сандекър с ясно доловима нервност в гласа.
— Това факт ли е или предположение? — долетя гласът на Пит.
— Исторически факт.
— Ако чуете силен гръм под водата, да знаете, че сте ми опропастили деня.
Пит пое дълбоко дъх, издиша, несъзнателно затвори очи и насочи абразивния диск към кабелите, които трябваше да среже. Полуразядени от ръжда след близо петдесетте прекарани под водата години, сноповете бързо поддадоха под яростната атака на зъбците на диска и огромната бомба се стовари върху затворената врата на бомбения отсек. Единствената експлозия дойде от утайката, която се беше просмукала и натрупала върху нея.
В продължение на една зловеща, изпълнена със самота минута, Пит седя онемял, почти усещайки тишината, докато чакаше утайката да се разнесе и бомбата отново да се появи пред очите му.
— Не чух гръм — отбеляза с вбесяващо спокойствие Сандекър.
— Ще чуете, адмирале — каза Пит, възвърнал самообладанието и способността си да мисли трезво, — ще чуете.
70
Надеждата за успех, която беше обзела всички, все повече нарастваше. Оставаха по-малко от два часа, а „Големият Бен“ се придвижваше бързо по морското дъно, здраво стиснал „Майчино дихание“ в щипците на своите манипулатори. Както става в последните минути на футболна среща, когато изходът и резултатът са все още под съмнение, напрежението в „С-5 Галакси“ и в Белия дом се увеличаваше с всеки изминал миг, който приближаваше решителния момент на операцията.
— Изпреварва графика с осемнадесет минути — тихо каза Джордино — и всичко изглежда наред.
— „Като скитник, поел по път самотен, обзет от страх и ужас.“ — разсеяно цитира Сандекър.
Джордино вдигна към него озадачен поглед.
— Какво беше това, адмирале?
— Колридж. — Сандекър се усмихна извинително. — „Старият моряк“. Мислех си за Пит там долу, сам в бездната. На плещите му тежи животът на милиони хора, а той е само на сантиметри от мигновено изпепеляване.