— Трябваше да съм с него — горчиво каза Джордино.
— Всички знаем, че ти щеше да заключиш него, ако първи се беше сетил за това.
— Вярно е. — Джордино сви рамене. — Но не се сетих. И сега той гледа смъртта в очите, а аз седя тук като някой манекен зад витрина на магазин.
Сандекър се взря в картата и червената линия, която показваше курса на Пит по морското дъно до B-29 и оттам до мястото на взривяване.
— Той ще го направи и ще се измъкне жив — промърмори адмиралът. — Дърк не е от хората, които умират лесно.
Масуджи Кояма, главният експерт на Сума, отговарящ за откриването на цели с помощта на отбранителната система, застана зад оператора на радара за наблюдение и посочи на Йошишу, Цубой и Такеда Куроджима, които се бяха скупчили край него, един обект на екрана.
— Много голям транспортен самолет на американските ВВС — обясни той. — Компютърното увеличение показва, че това е „С-5 Галакси“, който може да пренася огромен полезен товар на далечни разстояния.
— Казваш, че се държи доста странно? — попита Йошишу.
Кояма кимна.
— Той приближи от югоизток, поел курс към американската военновъздушна база в Шимодате, въздушен коридор, по който техните военни самолети преминават на седемдесет до сто километра от нашия остров. Докато го наблюдавахме, забелязахме как от него се отдели някакъв предмет и падна в океана.
— Падна от самолета?
— Да.
— Успяхте ли да го идентифицирате? — попита Цубой.
Кояма поклати глава.
— Всичко, което мога да ви кажа, е, че падна бавно, сякаш беше спуснат с парашут.
— Може би съоръжение за подводно наблюдение? — предположи Куроджима, главният директор на центъра „Дракон“.
— Възможно е, при все че изглеждаше твърде голям за звуков сензор.
— Странна работа — замислено продума Йошишу.
— Оттогава — продължи Кояма — самолетът непрестанно кръжи над тази зона.
Цубой го погледна.
— От колко време?
— Почти четири часа.
— Засякохте ли гласови предавания?
— Няколко кратки сигнала, но те бяха кодирани по електронен път.
— Самолет коригировач! — възкликна Кояма, сякаш осенен от откровение свише.
— Какво представлява — попита Йошишу — този самолет коригировач?
— Това е самолет със сложно оборудване за комуникации и откриване на цели — обясни Кояма. — Използват ги като летящи командни центрове за координиране на военни нападения.
— Президентът е проклет лъжец! — внезапно изсъска Цубой. — Той ни хвърли прах в очите и излъга за позицията си, за да печели време. Сега вече е ясно, че възнамерява да заповяда атака с жива сила на нашия остров.
— Но защо да го прави толкова открито? — тихо каза Йошишу. — Американското разузнаване добре знае, че сме в състояние да откриваме и наблюдаваме интересуващите ни обекти в този обхват.
Кояма втренчи поглед в отражението на самолета върху екрана на радара.
— Може би са получили задача да извършат електронно проучване на нашите отбранителни съоръжения.
Лицето на Цубой беше застинало в гневна маска.
— Ще се свържа с президента и ще поискам да го изтегли от нашите води.
— Не, имам по-добър план. — Йошишу разтегли устни в мрачна, смразяваща усмивка. — Послание, което президентът ще разбере.
— Какъв е планът ти, Корори? — почтително попита Цубой.
— Съвсем прост — отвърна Йошишу с безстрастна прямота. — Да го унищожим.
След шест минути от пусковите установки бяха изстреляни две ракети земя-въздух „Тошиба“ с инфрачервено насочване, които полетяха към нищо неподозиращия екипаж на „С-5“. Беззащитният, невероятно уязвим самолет не носеше на борда си системи за оповестяване на предстояща атака. Той продължи изпълнението на задачата си да следи напредъка на „Големият Бен“, като кръжеше над морето в блажено неведение за разрушителните чудовища, които летяха устремени към огромния му корпус.
Сандекър беше влязъл в комуникационния отсек, за да изпрати доклад за развоя на събитията до Белия дом, а Джордино беше останал в служебното помещение, отделено за тях. Той се беше надвесил над бюрото и проучваше доклада на морския геолог за подводната падина, която Пит трябваше да прекоси, за да стигне до японския бряг, където щеше да бъде в безопасност. Джордино изчисляваше разстоянието може би за пети път, когато първата ракета улучи самолета и избухна със силен гръм. Ударната вълна повали Джордино на пода. Замаян, той едва беше успял да се надигне на лакти, когато втората ракета прониза долния товарен отсек и проби зееща дупка в долната част на фюзелажа.