Лицето на Търнър беше почервеняло, по него беше започнала да се стича пот, ала той успя да се усмихне напрегнато.
— Добре, адмирале, но по-добре се подгответе за дълго плуване до най-близката суша.
В този момент сякаш за да сипе сол в раната, Сандекър почувства как някой слага ръка на рамото му. Той бързо се обърна. Беше радистът. Той погледна Сандекър и безпомощно поклати глава в знак, че носи лоши вести.
— Съжалявам, адмирале, радиото е повредено. Не можем нито да предаваме, нито да приемаме.
— Това проваля всичко — каза Търнър. — Не можем да постигнем нищо, като кръжим наоколо с повредено радио.
Адмиралът погледна Джордино. По набразденото с дълбоки бръчки лице на адмирала се четеше болка и печал.
— Дърк няма да знае. Той ще си помисли, че е бил изоставен.
Джордино погледна безстрастно през прозореца към някаква точка между потъмнялото море и тъмното небе. Сърцето му беше завладяно от тъга. За втори път през изминалите няколко седмици той изпитваше чувството, че е предал най-близкия си приятел. Когато най-сетне вдигна поглед, всички се учудиха, че се усмихва.
— Дърк няма нужда от нас. Ако някой може със сигурност да взриви тази бомба и да закара „Големият Бен“ до брега, това е той.
— Аз също залагам на него — абсолютно убедено заяви Сандекър.
— Към Окинава? — попита Търнър, здраво стиснал щурвала в ръка.
Много бавно, с голямо усилие, сякаш се бореше за душата си с дявола, Сандекър погледна към Търнър и кимна.
— Към Окинава.
Големият самолет направи вираж и пое по нов курс, като с мъка продължи напред в тъмнината. След няколко минути шумът от двигателите му заглъхна над смълчаното море, пусто, с изключение на един човек.
71
С бомбата, която висеше гротескно от манипулаторите му, „Големият Бен“ беше застинал неподвижно на ръба на огромната подводна падина, зейнала на десет километра широчина и два километра дълбочина. Вътре Пит се взираше мрачно към склона, който постепенно се губеше в тъмнината.
Геофизиците бяха избрали точка на около хиляда и двеста метра под ръба на стената на падината като идеалното място, в което взривът би довел до свличане на дънната маса, а оттам и до пораждане на сеизмична морска вълна. Ала наклонът беше с цели пет градуса по-стръмен, отколкото подсказваха сателитните снимки. И което беше по-лошо, много по-лошо, горният слой на утайката, която покриваше склоновете на падината, беше с плътността на мазна глина.
Пит беше задействал телескопична сонда в утайката и резултатите от геологическия тест, които се появиха на екрана на компютъра, бяха далеч от радващи. Той осъзна колко опасно беше положението, в което се намираше. Трябваше да води истинска битка, за да не допусне огромната машина да се свлече по хлъзгавата кал чак до дъното на падината.
А щом се решеше и подкараше „Големият Бен“ през ръба, нямаше да има връщане назад. Звената на гъсеничните вериги никога не биха могли да осигурят достатъчно голямо сцепление, да изтеглят СДГП обратно по склона и да го прехвърлят през хребета на безопасно разстояние преди експлозията. След като задействаше механизма за възпламеняване на бомбата, реши той, щеше да поеме напряко и надолу по склона, подобно на скиор, който се спуска лъкатушно по заснежен хълм. Единственият му шанс, при това невероятно малък, беше да използва гравитацията, за да увеличи скоростта и да се изплъзне с „Големият Бен“ от мъртвата хватка на лавината, преди тя да се стовари върху тях със страховита сила, да ги помете и погребе за следващите десет милиона години.
Пит добре разбираше колко тънка беше линията, която делеше оцеляването от гибелта. Той си помисли с горчива ирония, че за закона на Мърфи няма почивен ден. Усещаше липсата на Джордино и се зачуди защо връзката с „Галакси С-5“ беше прекъснала. Сигурно имаше основателна причина. Джордино и Сандекър никога нямаше да го изоставят без причина. Но вече беше твърде късно за обяснения и все още твърде рано за прощаване.
Отсъствието на човешки глас, който да повдигне духа му, го караше да се чувства самотен и подсилваше зловещата атмосфера. Той усети как го връхлитат огромните невидими вълни на умората. Оптимизмът постепенно го беше напуснал и той се отпусна на седалката. Провери координатите на мястото за експлозията и за последен път погледна часовника си.