После пое ръчното управление на „Големият Бен“, включи предавката за движение напред и започна да се спуска с огромната верижна машина по стръмния склон.
След първите стотина метра инерцията бързо се увеличи и Пит започна да се съмнява дали ще успее да спре СДГП, преди той да се понесе неудържимо към дъното на падината. Той скоро откри, че опитите да задейства спирачките на веригите не водят до намаляване на скоростта. Между гъсеничните звена и хлъзгавата кал не съществуваше никакво триене. Огромният механичен звяр започна да се пързаля по хлъзгавата повърхност като останал без управление камион с полуремарке, който препуска лудешки по стръмен път.
Валчестата бомба се люлееше неудържимо в челюстите на манипулаторите. Тъй като висеше право пред очите му, всеки път, когато погледнеше към зловещия предмет, Пит си го представяше като оръдие на предстоящата си смърт.
Внезапно в съзнанието му изплува друга ужасяваща мисъл. Ако бомбата се откъснеше и се търкулнеше по склона, той никога нямаше да успее да я измъкне. Той настръхна, обзет от смразяващ страх не от смъртта, а от това, че можеше да се провали пред самия край на операцията.
Сега Пит започна да действа бързо, забравил, че е поел риск, който нито един здравомислещ човек не би и помислил да поеме. Той включи предавката за заден ход и увеличи мощността. Веригите бясно се завъртяха назад в хлъзгавата тиня, скоростта на „Големият Бен“ постепенно спадна и той бавно продължи напред.
Когато машината спря напълно, около нея се вдигна облак от утайка. Пит изчака търпеливо, докато видимостта се възстанови, преди да измине бавно следващите петдесет метра, после превключи на заден ход и пак спря СДГП. Той продължи тази поредица от маневри, докато отново напълно овладя управлението и започна да усеща взаимодействието между гъсеничните вериги и тинята.
Движенията му по уредите за управление започнаха да стават все по-трескави. С всяка изминала минута отчаянието му нарастваше. Най-сетне след близо тридесет минути неуморни усилия да накара огромния СДГП да се движи в посоката, в която го насочваше, навигационният компютър сигнализира, че е стигнал на определеното място. За щастие, той откри малка равна площадка, която стърчеше от склона. Пит изключи захранващите системи и паркира.
— Пристигнах на мястото за взривяване и започвам да зареждам бомбата — обяви той пред микрофона за връзка със слабата надежда, че Сандекър и Джордино биха могли все още да слушат някъде горе.
Спускането на манипулаторните стрели и поставянето на бомбата в меката утайка не отне на Пит много време. Той свали захващащите челюсти и замени щипците с работни инструменти. После отново пъхна ръката си в устройството за управление на манипулаторите и задейства ножицата за рязане на листов материал, като много внимателно сряза плочата на скосения опашен блок, под която се намираше системата за детониране.
Под обшивката имаше четири радарни устройства и едно реле за барометрично налягане. При положение, че бомбата беше спусната според първоначалния план, сигналите на радарните устройства щяха да се отразят в приближаващата земна цел. След това на предварително определена височина, при съвпадане на показанията на две от устройствата към системата за детониране, монтирана в предната част на имплозионната сфера, щеше да бъде подаден сигнал за възпламеняване. Втората система за зареждане включваше барометричното реле, което също беше настроено да затвори веригата за възпламеняване на предварително зададена височина.
Веригите за възпламеняване обаче не можеха да бъдат затворени, докато самолетът се намираше във въздуха. Те трябваше да се задействат посредством превключватели с часовникови механизми, които не можеха да се активират, докато бомбата не напуснеше напълно бомбения отсек. В противен случай „Демоните на Денингс“ щеше да се превърне в преждевременно възпламенено огнено кълбо.
След като отстрани плочата, Пит завъртя портативната видеокамера, която се намираше в края на левия манипулатор. Той бързо откри барометричното реле за зареждане и съсредоточи вниманието си върху него. Направено от месинг, стомана и мед, по него нямаше никакви следи от корозия и то изглеждаше съвсем здраво.
После Пит прикрепи към единия от манипулаторите тънка стрела с три щипци. Стрелата се сгъна назад към предната част на СДГП, където щипците отвориха решетестия капак на гнездото за инструменти и извадиха странен керамичен предмет, който приличаше на спукана футболна топка. Във вдлъбнатото дъно беше вградена медна плочка, заобиколена с пластично свързващо вещество. Предметът всъщност представляваше много сложен херметизиран контейнер, запълнен с инертно, подобно на маджун съединение, съставено от пластмаса и киселина. Керамичното покритие, което обграждаше разяждащото вещество, беше оформено така, че да пасне плътно върху барометричното реле за зареждане и да образува водонепроницаемо уплътнение.