Пит задейства стрелата на манипулатора и постави контейнера около релето. Щом той прилегна плътно към него, Пит внимателно извади малка пробка, която щеше да позволи на морската вода много бавно да проникне в контейнера. Когато инертното съединение вътре влезеше в контакт със солената вода, то щеше да стане химически активно, силно разяждащо и причиняващо корозия. След като разядеше медната плочка — нейната дебелина беше изчислена така, че да му отнеме един час — киселинното съединение щеше да атакува медта в барометричното реле, като в края на краищата щеше да създаде електрически заряд, който щеше да задейства сигнала за възпламеняване и бомбата щеше да избухне.
Докато Пит прибираше манипулаторите и внимателно изтегляше на заден ход „Големият Бен“ надалеч от отвратителното чудовище, което лежеше като голяма слизеста буца в калта, той хвърли бърз поглед към дигиталния часовник върху арматурното табло.
Макар и трудно, той беше спечелил надпреварата с времето. „Майчино дихание“ щеше да избухне със закъснение от четиридесет и осем години, но с нов краен срок и в друга епоха.
— Нещо ново? — тревожно попита президентът от Овалния кабинет.
— Връзката прекъсна по необясними причини — докладва Джордън от оперативния пункт.
— Загубили сте връзка с адмирал Сандекър?
— Боя се, че е така, господин президент. Направихме всичко, което е по силите ни, но не успяхме да възстановим връзката със самолета му.
Президентът почувства как го обзема сковаващ страх.
— Какво се е случило?
— Можем само да гадаем. При последното си преминаване „Пирамидър“ показа, че самолетът е изоставил СДГП и е поел курс към остров Окинава.
— Това е лишено от смисъл. Защо Сандекър ще прекъсне изпълнението на задачата, след като Пит успешно е извадил бомбата от „Демоните на Денингс“?
— Той не би го направил, освен ако Пит не е претърпял сериозна авария и не е бил в състояние да взриви бомбата.
— Значи всичко е свършено — отчаяно произнесе президентът.
Когато Джордън отговори, в гласа му се долавяха глухите нотки на поражението.
— Няма да научим какво се е случило, докато адмиралът не се свърже отново с нас.
— Какви са последните сведения от издирването на колите бомби?
— Специалната група на ФБР е открила и обезвредила още три, всичките в големи градове.
— А хората шофьори?
— Всички до един отявлени поддръжници на Сума и „Златните дракони“, готови с охота да жертват живота си. Никой обаче не е оказал съпротива, нито пък е направил опит да взриви бомбите, когато агентите на ФБР са ги арестували.
— Защо са били толкова покорни и сговорчиви?
— Заповедите им са били всеки да взриви бомбата в колата си само когато получи кодиран сигнал от центъра „Дракон“.
— Колко са останали все още скрити в нашите градове?
Последва напрегната пауза, а после Джордън бавно отговори:
— Цели десет.
— Милостиви боже! — Вълната от ужас беше последвана от непоносим страх и неприятна изненада.
— Все още не съм загубил вяра в Пит — тихо каза Джордън. — Нямаме никакъв повод да мислим, че той не е успял да зареди системите за възпламеняване на бомбата.
В очите на президента проблесна малка искрица надежда.
— Кога ще разберем?
— Ако Пит е успял да спази графика, бомбата трябва да избухне в следващите дванадесет минути.
Президентът впери празен поглед в плота на писалището си. Когато проговори, той направи това толкова тихо, че Джордън едва успя да разбере думите му.
— Стискай палци, Рей, и се моли. Това е единственото, което ни остава.
72
Щом киселинното съединение се активизира при контакта си със солената вода, то бавно разяде пластинката, която изпълняваше ролята на таймер и атакува барометричното реле. Въздействието на киселината върху медния превключвател скоро доведе до образуването на електрически заряд, който предизвика късо съединение през контактите и затвори възпламенителната верига.