След като бяха чакали почти пет десетилетия, детонаторите в тридесет и две различни точки около сърцевината на бомбата се възпламениха и положиха началото на невероятно сложното детонационно явление, в резултат на което неутроните започнаха да проникват в околния плутоний и предизвикаха верижна реакция. Тя беше последвана от деление, което доведе до взрив с температура и налягане от стотици милиони градуси и килограми. Под водата разцъфна газообразно огнено кълбо, което се стрелна нагоре, разкъса морската повърхност и изхвърли огромен воден стълб, който ударната вълна разпръсна на капчици в нощния въздух.
Тъй като водата е лишена от свойството да се свива, тя представлява почти идеална среда за предаване на ударни вълни. Като се движеше със скорост от почти два километра в секунда, ударният фронт настигна и изпревари „Големият Бен“, който напредваше по склона на падината само на осем километра от мястото на взрива, с цели четири километра по-близо поради мъчително бавното придвижване на съда през калта. Вълната от налягане се стовари върху огромния СДГП като ковашки чук върху стоманен варел, но той пое удара с непоклатимата твърдост на нападателно крило на лосанджелиските „Рамс“, което блокира изпречил се на пътя му стопер, който се опитва да му отнеме топката.
Но дори и в този миг, когато енергийният удар и бушуващата стена от завихрена утайка връхлетяха върху СДГП, Пит беше завладян единствено от чувство на ликуване. Експлозията беше разсеяла всички негови страхове от неуспех. Като се осланяше сляпо на звуковите сонди, той непоколебимо напредваше през водовъртежа от утайка, поел курс към неизвестността. СДГП се движеше по дълга тераса, която се простираше до средата на полегатия склон, но скоростта му беше само с няколко километра по-голяма, отколкото при по-стръмните наклони. Въпреки че сцеплението между гъсеничните вериги и калта се беше увеличило едва доловимо, беше невъзможно огромното механично чудовище да се управлява така, че да се движи по права линия. То непрекъснато занасяше и лъкатушеше по целия склон като камион по заледен път.
Пит си даваше ясна сметка, че животът му виси на изтънял косъм и че щеше да загуби надпреварата с времето и да се окаже на пътя на предстоящото свличане. Страхът обаче беше отстъпил място на упоритата му решимост да оцелее.
На повърхността, невидим в тъмнината, стълбът от водни капчици се издигна на височина двеста метра и падна обратно в морето. Но дълбоко в зоната на разлома под дъното на падината ударните вълни доведоха до вертикално приплъзване на земната кора. Ударите се сипеха един след друг, докато пукнатината в земната кора се надигаше, пропадаше и се разширяваше, причинявайки силно земетресение.
Многобройните слоеве утайка, наслагвали се в продължение на милиони години, започнаха да се местят напред-назад, повличайки тежката лава на остров Сосеки надолу, сякаш беше камък, попаднал в плаващ пясък. Защитена от меката податлива утайка, огромната маса на острова сякаш не почувства първите ударни вълни в началните минути на земетресението. После обаче тя започна да потъва в морето и нивото на водата около стените на скалните вериги започна да се покачва.
Остров Сосеки продължи да потъва, докато намиращите се под него утаечни слоеве се слегнаха. Темпото на пропадане на скалната маса намаля и тя постепенно се установи на ново ниво. Сега вече вълните не се разбиваха в основата на скалите, а заливаха назъбените им върхове и се плискаха в дърветата зад тях.
Секунди след експлозията и последвалите сеизмични тласъци огромна част от източната стена на падината потрепери и се изду застрашително. След това стотици милиони тонове кал се откъснаха и с гръмотевичен тътен започнаха да се свличат към дъното на падината. Под формата на вълна от налягане отделената енергия се устреми нагоре, като образува огромна водна стена под повърхността.
Роди се унищожителната цунами.
Висока само метър над повърхността на морето, тя бързо набра скорост от петстотин километра в час и се понесе на запад. Неудържима и ужасяваща в своята гибелна мощ, на земята няма стихия, по-разрушителна от нея. А само на двадесет километра, застанал право на пътя й, се намираше потъващият остров Сосеки.
Всички предпоставки за предстоящата трагедия бяха налице.