„Големият Бен“ все още с труд си пробиваше път през меката тиня, когато лавината го настигна. Пит почувства как почвата под съда се плъзна и разбра, че беше загубил надпреварата. Звукът й долетя като тътен на водопад в облицована с плочки стая. Той видя как смъртта протяга ръка да го докосне. Времето едва му стигна да напрегне мускулите си преди огромната стена от кал да погълне СДГП и да започне да го премята към тъмната пропаст долу, като го скри под покров от безлична тиня.
Морето заприлича на побесняло, когато огромната маса на цунами се извиси в нощта, набрала необуздана разрушителна мощ. Тя се понесе в тъмнината и височината й нарасна още повече, щом навлезе в плитчините край острова, а силата й достигна невъобразима за човек големина.
Щом предната част на вълната забави движението си поради триенето в надигащото се дъно, водата отзад започна да се трупа и да се издига с невероятна скорост до височината на осеметажна сграда. По-тъмна от самата нощ, с гребен, който проблясваше като фойерверки с фосфоресцираща светлина, с тътен, който се носеше над морето като гръмотевица, гигантското кошмарно чудовище се извиси като планински връх и се хвърли върху беззащитните, започнали вече да потъват скални вериги на острова.
Чудовищната, сееща разруха и смърт стена изпочупи и помете до едно всички дървета, всички стръкчета органична растителност и къщичките за отдих на повърхността на острова, като че ли бяха клечки за зъби, изпречили се на пътя на ураган. Нищо, създадено от природата или от ръката на човека, не можа да устои на пагубната стихия по-дълго от частица от секундата. Трилионите литри вода заличиха всичко по пътя си. Островът потъна още по-дълбоко, сякаш натиснат от гигантска ръка.
Яростната атака върху земната маса изчерпа до голяма степен чудовищната мощ на цунами. Възникналата подобно на рикошет обратна вълна пренасочи силата й към необятната океанска шир. Това, което беше останало от устремената на запад енергия, продължи напред и се стовари върху главния японски остров Хоншу. Тъй като височината на цунами беше спаднала до един метър, подобно на обикновена крайбрежна вълна, тя причини известни щети на няколко рибарски пристанища, но не взе човешки жертви.
След себе си родената от „Майчино дихание“ цунами остави под бурното море потъналия остров Сосеки заедно с намиращия се в недрата му център „Дракон“, които никога вече нямаше да се издигнат над повърхността.
Дълбоко под острова остатъчните трусове продължаваха. Те звучаха като тътен от оръдейни изстрели. В същото време безброй тонове черна вода нахлуха през отдушниците и асансьорната шахта, притискани от огромното тегло над тях. От пукнатините, появили се по бетонния покрив и разширяващите се цепнатини в скалите от лава над него, дължащи се на налягането, възникнало в резултат на потъването на острова, бликнаха реки.
Изведнъж целият център „Дракон“ се изпълни с шума на вода, която прииждаше отгоре. А зад този шум се долавяше по-силният и дълбок тътен на водата, която нахлуваше в стаите и коридорите на по-горните нива. Движен от невероятно налягане, потопът се устреми към сърцето на комплекса, тласкайки пред себе си силна въздушна струя.
Навсякъде цареше бъркотия и паника. Стотиците работници бяха внезапно разтърсени от прозрението, че ги грози сигурна смърт. Нищо не можеше да ги избави, нямаше такова място, където биха могли да избягат, за да се спасят от наводнението. При изместването на острова надолу тунелът беше разрушен и морската вода беше нахлула в подземието, което водеше към Едо.
Ушите на Цубой пищяха от въздушното налягане. Отвън долетя силен тътен и той разбра, че водната стена си пробива път към центъра за управление на отбранителните съоръжения. Времето не стигна в съзнанието му да се зароди друга мисъл. В този момент в залата стремително нахлу поток от вода. Нямаше време да побегне, нито дори да извика. В последните мигове на живота си той видя как неговият наставник, злият стар главатар на престъпния свят Йошишу, беше отнесен от колоната, в която се беше вкопчил, като муха от струята на градински маркуч. С глух вик той изчезна в придошлата вода.