Яростта, обладала Цубой, измести всички останали чувства. Той не изпитваше страх от болката, от смъртта, а само непреодолим гняв към природната стихия, която нямаше да му позволи да оглави новата империя. След изчезването на Сума и смъртта на Йошишу, тя цялата щеше да му принадлежи. Но това беше само мимолетно видение на един умиращ човек.
Цубой почувства как някаква сила го повлича и захвърля в потока от вода, който течеше стремително през коридора. Остра болка, причинена от налягането, прониза ушите му. Имаше чувството, че дробовете му всеки момент ще се пръснат от натиска. В този миг водната стихия запрати тялото му в стената и го смаза.
От избухването на „Майчино дихание“ бяха изминали само осем минути, не повече. Разрухата на центъра „Дракон“ беше ужасяващо пълна. Проектът „Кайтен“ престана да съществува, а островът, известен в древността като Аджима, сега беше просто един хълм на дъното на морето.
73
Президентът и неговите изпитващи безкрайно облекчение сътрудници от Съвета за национална сигурност посрещнаха новината за пълното унищожение на центъра „Дракон“ с уморени усмивки и тихи ръкопляскания. Те всички бяха твърде изтощени, за да се отдадат необуздано на радостта, която изпитваха. Мартин Броган, шефът на ЦРУ, сравни преживяното със собственото си очакване цяла нощ в болницата жена му да роди първата им рожба.
Президентът слезе в оперативния пункт, за да поздрави лично Рей Джордън и Дон Кърн. Цялото му същество ликуваше, а лицето му направо сияеше като някой летищен маяк.
— Вашите хора свършиха страхотна работа — заяви президентът, докато разтърсваше енергично ръката на Джордън. — Цялата нация ви е задължена.
— Почестите са за членовете на МЕР — каза Кърн. — Те наистина извършиха невъзможното.
— Ала дадоха и жертви — тихо произнесе Джордън. — Джим Ханамура, Марв Шоуолтър и Дърк Пит. Скъпо ни излезе тази операция.
— Нещо ново за Пит? — попита президентът.
Кърн поклати глава.
— Почти вън от съмнение е, че той и неговият съд за дълбоководни геоложки проучвания са били пометени при сеизмичното свличане и затрупани.
— „Пирамидър“ не откри ли някаква следа от него?
— По време на първото прелитане на сателита над зоната след експлозията и разместването на пластовете имаше толкова голяма завихреност, че камерите изобщо не са успели да уловят образа на съда.
— Може би ще успеете да го откриете при следващото прелитане — заяви с надежда президентът. — Ако съществува дори и най-малката възможност той все още да е жив, искам да се организира и предприеме широкомащабна спасителна операция. Дължим на Пит живота си и нямам намерение да го изоставя.
— Ще се погрижим за това — обеща Джордън. Но умът му вече започваше да се насочва към други дела.
— Нещо ново за адмирал Сандекър?
— Неговият разузнавателен самолет беше улучен от ракета, изстреляна от центъра „Дракон“. Пилотът успял да се приземи успешно с прибрани колесници на пистата в Наха, на остров Окинава. Според първоначалните сведения самолетът е пострадал тежко и е загубил всякаква връзка.
— Жертви?
— Няма — отвърна Кърн. — Цяло чудо е, че са оцелели, ако не се броят няколко порязвания и натъртвания.
Президентът кимна замислено.
— Сега поне вече знаем защо връзката с тях изведнъж прекъсна.
Държавният секретар Дъглас Оутс пристъпи напред.
— Още добри новини, господин президент — каза той, като се усмихваше. — Групите за издирване, съставени от представители на Съветския съюз и на европейските страни, са открили почти всички коли бомби, скрити на териториите на техните държави.
— Трябва да благодарим на МЕР за това, че членовете му откраднаха плановете с местоположението им — обясни Кърн.
— За нещастие, това не ни помогна кой знае колко — каза Джордън.
Кърн кимна.
— Съединените щати, а не Европейският съюз или страните от Източния блок представляваха главната заплаха за проекта „Кайтен“. Ние се оказахме в затруднено положение, когато Цубой и Йошишу разбраха със сигурност, че Сума е в ръцете ни и наредиха колите у нас да бъдат скрити на нови места.
Президентът погледна към Джордън.
— Открихте ли други?
— Още шест. — Директорът на ЦРУ леко се усмихна. — Сега вече разполагаме с повече време и би трябвало да открием останалите, които вече не представляват заплаха за националната сигурност.