Сервитьорът взе поръчката им и се отправи към елегантния бар.
Лорън отново постави кърпата върху скута си.
— Не ми се отдаде подходяща възможност да ви благодаря на Уейк Айлънд — всички толкова бързахме.
— Дърк е този, на когото всички сме задължени.
Лорън се извърна. Тя си мислеше, че се беше наплакала, след като й бяха съобщили за смъртта на Пит, но все още чувстваше как сълзите й напират.
Усмивката на Стейси помръкна и тя погледна съчувствено Лорън.
— Страшно съжалявам за Дърк. Знам, че двамата бяхте много близки.
— През годините имахме моменти и на близост, и на отчуждение, но никога не сме се отдалечавали твърде много един от друг.
— Мислили ли сте някога за женитба? — попита Стейси.
Лорън рязко поклати глава.
— Никога не сме говорили за това. Дърк не беше от онези мъже, които могат да бъдат притежавани. Неговата любима беше морето, а аз имах работата си в Конгреса.
— Вие сте била щастливка. Никоя жена не би могла да устои на усмивката му, а и тези негови зелени очи!
Лорън изведнъж стана нервна.
— Моля да ми простите. Не знам какво ми става, но трябва да разбера… — Тя замълча, като че ли се боеше да продължи и започна да си играе с лъжицата.
Стейси погледна Лорън в очите, без да трепне.
— Отговорът е не — излъга тя. — Отидох в дома му късно една нощ, но това стана по нареждане на Рей Джордън, за да инструктирам Дърк. Нищо не се случи. Тръгнах си двадесетина минути по-късно. От този момент нататък, докато се разделихме на Уейк Айлънд, отношенията ни бяха строго служебни.
— Знам, че това сигурно звучи глупаво. Дърк и аз често решавахме сами за себе си, когато ставаше дума за срещи с други мъже и жени, но исках да съм сигурна, че съм била единствената към края на дните му.
— Обичали сте го повече, отколкото сте си мислели, нали?
Лорън леко кимна.
— Да, осъзнах това твърде късно.
— Ще има други — каза Стейси, като се опитваше да разведри атмосферата.
— Но нито един, който да заеме мястото му.
Сервитьорът се върна с напитките им. Стейси вдигна чашата си.
— За Дърк Пит, един страхотен мъж.
Те докоснаха чашите си.
— Един страхотен мъж — повтори Лорън. Очите й бяха започнали да се пълнят със сълзи. — Да… такъв беше.
75
Джордън седеше на масата в трапезарията на една къща някъде в щата Мериленд, използвана като конспиративна квартира и обядваше с Хидеки Сума.
— Бих ли могъл да направя нещо, за да стане престоят ви тук по-приятен? — попита Джордън.
Сума помълча, наслаждавайки се на превъзходния вкус на супата от патица с юфка и арпаджик, подсилен от репичките и златистия хайвер. Той заговори, без да вдига поглед:
— Искам една услуга.
— Да?
Сума кимна към агента от охраната, който стоеше на пост до вратата и към неговия колега, който сервираше блюдата.
— Вашите приятели не ми разрешават да се срещна с готвача. Той е много добър. Искам да му поднеса поздравленията си.
— Тя е стажувала в един от най-добрите японски ресторанти в Ню Йорк. Името й е Натали и понастоящем работи за правителството, като изпълнява специални задачи. И не, съжалявам, но не можем да ви запознаем с нея.
Джордън огледа внимателно лицето на Сума. По него не беше изписана враждебност, нито пък отчаяние, породено от принудителното му задържане в строго охраняваната къща — нищо освен върховно самодоволство. Почти липсваха признаци, че този човек е бил умело упояван с наркотични вещества, а после принуден в продължение на четири седмици да изтърпи дълги с часове разпити. Очите му под гъстата, започнала да посивява коса бяха все така твърди като оникс. Но така и трябваше да бъде. В резултат на хипнотичното внушение на специалистите на Джордън по провеждане на разпити Сума не си спомняше нищо от станалото, нито пък съзнаваше, че е осигурил на екип от любознателни инженери и учени истинско съкровище от техническа информация. Бяха проникнали в съзнанието му и умело го бяха изследвали подробно, също като крадци, които след претърсването на някоя къща оставят всичко така, както са го намерили.
Това сигурно беше, мислеше си Джордън, един от малкото случаи, в които американското разузнаване се беше добрало до чужди промишлени тайни, които биха могли да се окажат доходоносни.