— Това би могло да отнеме една-две години.
— Е, и какво от това?
— А след като изцедим всичко от него?
— Какво имаш предвид?
— Не можем вечно да го държим скрит от света. Ако пък го освободим и му позволим да се върне в Япония, сами ще срежем клона, на който седим.
Джордън изгледа Кърн, но в изражението му нищо не се промени.
— Когато Сума няма вече какво да ни предложи, Натали ще сипе нещичко в супата му с юфка.
— Съжалявам, господин президент, но както вие на Запад казвате, ръцете ми са вързани.
Президентът погледна през масата в залата за заседания на правителството към усмихнатия дребничък мъж с късо подстригана бяла коса и кафяви очи, в които се четеше предизвикателство. Той приличаше повече на военен командир на кален в бой пехотен батальон, отколкото на политическия лидер на Япония.
Министър-председателят Юнширо, който беше пристигнал във Вашингтон на официално посещение, седеше заобиколен от двама свои министри и петима съветници от екипа му. Президентът беше седнал срещу него, придружен единствено от преводача си.
— Аз също съжалявам, министър-председателю, но ако си мислите, че просто ще потулите трагедиите от последните седмици, ще ви се случи нещо още по-лошо.
— Моето правителство не носи отговорност за действията, които се приписват на Хидеки Сума, Ихиро Цубой и Корори Йошишу. Ако обвиненията ви, че те стоят зад ядрените бомби, които са избухнали във вашия щат Уайоминг и в океана, са верни, те тайно са преследвали свои лични цели.
Тази среща между държавните глави нямаше да бъде приятна. Юнширо и неговият кабинет бяха отхвърлили категорично провеждането на каквото и да било разследване и бяха реагирали с възмущение, като че ли цялата трагедия е била изфабрикувана от западните разузнавателни служби.
Суровият поглед на президента обходи хората, насядали около отсрещния край на масата. Японците никога не можеха да преговарят без наличието на комитет.
— Ще ви бъда благодарен, ако имате добрината да помолите вашите министри и съветници, с изключение на преводача ви да напуснат стаята. Като имам предвид деликатния характер на нашия разговор, смятам, че ще бъде от полза, ако го проведем насаме.
Лицето на Юнширо помръкна, когато му преведоха тази молба. По всичко личеше, че това, което беше чул, не му се нрави. Президентът се усмихваше, но очите му не вещаеха нищо весело.
— Трябва да ви помоля да размислите. Сигурен съм, че можем да постигнем много повече в присъствието на моите съветници.
— Както виждате — президентът с жест посочи към оформената като бъбрек махагонова маса, — аз нямам съветници.
Както очакваше президентът, министър-председателят беше объркан. Той започна да разговаря скорострелно на японски с мъжете, които се скупчиха около него и започнаха гласно да изразяват възраженията си.
Преводачът на президента се усмихна едва доловимо.
— Това не им харесва — промърмори той. — Не са свикнали да работят по този начин. Мислят, че проявявате неблагоразумие и нарушавате дипломатичния протокол.
— А не казват ли, че това е варварщина?
— Долавя се само в тона им, господин президент, само в тона им.
Най-сетне Юнширо отново се обърна към президента.
— Протестирам срещу този необичаен протоколен ред, господин президент.
Щом изслуша превода, президентът отговори, като в гласа му се долавяше студенина:
— Няма да си играем повече, министър-председателю! Или вашите хора ще напуснат, или ще напусна аз.
След момент на размисъл Юнширо кимна с глава.
— Както желаете. — После направи знак на съветниците си да излязат.
Когато затвориха вратата, президентът погледна към своя преводач и каза:
— Превеждайте точно това, което казвам, без излишна деликатност и без да подслаждате горчивите думи.
— Разбрано, сър.
Президентът впери изпитателен поглед в Юнширо.
— И така, министър-председателю, фактите показват, че вие и членовете на вашия кабинет сте били напълно запознати и негласно сте одобрили производството на ядрен арсенал от „Сума Индъстриз“. Проект, финансиран отчасти от престъпна организация, известна като „Златните дракони“. Тази програма довела на свой ред до проекта „Кайтен“, отвратителен план за изнудване на международната общност, замислен тайно, който сега се опитвате да забулите в лъжи и лицемерни опровержения. Вие сте знаели за това от самото начало и въпреки всичко сте го поощрили с вашето мълчание и ненамеса.