Освен това курортният остров скоро се превърнал в средище на влюбени и Мека за младоженци, тръгнали на меден месец. Те се отдавали на многобройните възможности за спортуване или просто се излежавали по плажовете и се любели в бунгалата си от селски тип, разпръснати сред палмите.
Брайън Фостър от Бризбейн излезе от ледено синкавата вода на външния риф и пое по брега към съпругата си Шели, която дремеше в един шезлонг. Ситният пясък пареше голите му стъпала, а водните капчици, които се стичаха по тялото му, блестяха на лъчите на късното следобедното слънце. Докато се подсушаваше с хавлиена кърпа, той отново погледна към водата.
Една корейска двойка, Ким и Ли Санг, която беше отседнала в съседното бунгало, се учеше да кара уиндсърф под вещото ръководство на отзивчив сърф инструктор от комплекса. Малко по-навътре от тях Едуард Кейн от Уелингтън се гмуркаше с шнорхел в рифа, а съпругата му Мойра се носеше върху плажен дюшек след него.
Фостър целуна леко жена си и я потупа по корема. Той се излегна на пясъка до нея, надяна чифт слънчеви очила и започна лениво да наблюдава хората във водата.
Семейство Санг срещаха трудности при овладяването на техниката и необходимата за управление на сърф координация на движенията. По всичко личеше, че те прекарват по-голямата част от времето си в опити да се доберат до дъската и да вдигнат платното, след като загубеха равновесие и цопнеха във водата.
Фостър насочи вниманието си към семейство Кейн, като се любуваше на Мойра, която беше успяла да се претърколи по гръб, без да падне от дюшека. Тя носеше цял златист на цвят бански костюм, който не правеше почти нищо, за да скрие нейните щедри форми.
Изведнъж погледът на Фостър бе привлечен от нещо при входа на канала, който се врязваше в кораловия риф и водеше към открито море. Нещо ставаше под водата. Беше сигурен, че някакъв предмет или някакво морско същество нарушаваше покоя на дълбините. Въпреки че не можеше да го види, струваше му се, че то се движи през рифа към лагуната.
— Там има нещо! — рязко подхвърли той на жена си и скочи на крака. Фостър хукна към водата и започна да вика и сочи към канала. Неговите викове и бурното му ръкомахане бързо привлякоха останалите и скоро на брега се струпа цяла тълпа от близкия басейн и съседните ресторанти.
Инструкторът по сърф на семейство Санг чу Фостър и обърна поглед в посоката, която сочеше показалецът му. Той съзря приближаващото вълнение във водата и като подбра Ким и Ли, бързо ги избута към брега. После скочи върху сърфа и се понесе през лагуната, за да предупреди семейство Кейн, които без да подозират нищо, щяха да се изпречат на пътя на незнайния дух, който, по всичко личеше, възнамеряваше да нахлуе в лагуната.
Едуард Кейн, чиято съпруга се полюшваше наблизо, плуваше в блажено неведение за опасността и разглеждаше сякаш изваяната от някой скулптор градина от корали през маската си за гмуркане, очарован от ярките цветове и стрелкащите се наоколо пасажи от блестящи рибки.
Той чу някакво буботене в далечината, но си помисли, че това по всяка вероятност е някой от почиващите, който се носи и подскача по водата с джет ски. В този миг, с едно абсолютно съгласувано, като че ли предварително отрепетирано движение, рибките внезапно се устремиха напред и изчезнаха. Кейн почувства как кожата му настръхва от страх. Първата мисъл, която му мина през ума, беше, че в лагуната се е промъкнала акула.
Кейн измъкна главата си над повърхността и се заоглежда за издайническата перка, която би трябвало да пори водата. За щастие, такава не се виждаше. Всичко, което съзря, беше един сърф, който се носеше към него и съпругата си, която дремеше върху плажния дюшек. Той чу виковете от брега, обърна се и забеляза тълпата от курортисти и служители на комплекса, която трескаво сочеше към канала.
Изведнъж дочу тътен, водата потрепери и започна да се вълнува. Той отново потопи главата си под повърхността. Какво, за бога, ставаше? — зачуди се той. Пред погледа му, на не повече от петдесет метра, от тюркоазената бездна изпълзя нещо огромно и безформено, зеленясало и покрито с кафява тиня.
Той сграбчи един от ъглите на дюшека, върху който лежеше съпругата му и започна да гребе като обезумял към едно коралово възвишение, което се подаваше над повърхността на водата. Тя нямаше представа какво се опитва да направи той и продължи да се държи здраво, като си мислеше, че обхванат от игриво настроение, съпругът й е решил да я катурне във водата.