Без да ги удостои с внимание, страховитото нещо с клатушкане подмина рифа, навлезе в лагуната и се устреми право към брега. Като някакво огромно чудовище, слязло от екрана на някой филм на ужасите за морските глъбини, то бавно се измъкна от лагуната. Тълпата от загубили ума и дума курортисти се раздели на две и му направи път, а огромното нещо, от което се стичаше вода и под чиято тежест пясъкът се тресеше, се промъкна между две палми и спря.
Онемели, всички стояха като приковани и го наблюдаваха. Едва сега успяха да видят, че това беше огромна машина, която се придвижваше с помощта на широки гъсенични вериги, над които беше разположен корпус във формата на пура. Във въздуха се издигаха две механични ръце подобно на мутиралите пипала на някое гигантско насекомо. Колонии от ракообразни животинки бяха полепнали в процепите от външната му страна, покрита с втвърдена кафява кал и тиня, която правеше невъзможно да се види какво има в иначе прозрачната предна част.
Дочу се приглушено дрънчене, някой разхерметизира един люк, разположен в горната част и отметна капака му назад.
Пред очите им бавно се появи глава с рошава черна коса и брада. Лицето изглеждаше изтощено и изпито, но от хлътналите, обградени с тъмни кръгове зелени очи бликаше енергия. Те огледаха слисаните зрители и се спряха на един младеж, който стискаше с двете си ръце объл поднос.
После устните се разтегнаха в широка ослепителна усмивка и прозвуча дрезгав глас:
— Ако не се лъжа, ти си сервитьор?
— Да… сър.
— Чудесно! След като цял месец бях на диета от плесенясали болонски сандвичи и кафе, сега съм готов да убивам за салата от раци и текила с лед.
Четири часа по-късно, утолил до насита глада си, Пит спеше най-приятния и крепък сън, който някога го беше спохождал.